България е изправена пред сериозно изпитание през зимните месеци заради растящите цени на енергийните ресурси в Европа и дългогодишните проблеми в родната енергетика. За това предупреди бившият енергиен министър Александър Николов в предаването „Лице в лице“ по Би Ти Ви.
По думите му поскъпването на природния газ оказва натиск върху цените на електроенергията и отоплението, като същевременно създава предпоставки за ново ускоряване на инфлацията. Допълнителен проблем са финансовите затруднения на „Топлофикация София“ и „Булгаргаз“, които могат да усложнят решенията на енергийния регулатор за цените след 1 януари.
Два сценария, но сметката отново ще бъде за хората
Николов очерта 2 възможни варианта за развитие на ситуацията. При първия цените за крайните потребители ще бъдат задържани, но това може да доведе до натрупване на нови задължения и загуби в енергийните дружества. При втория ще има увеличение на цените, което ще окаже допълнителен натиск върху домакинствата и инфлацията.
„И двата сценария идват накрая на гърба на населението“, заяви бившият министър, като подчерта, че най-тежко последствията могат да засегнат хората с ниски доходи и останалите социално уязвими групи.
По отношение на прогнозите за 25% увеличение на цената на парното Николов не потвърди конкретния процент. Според него обаче при прилагане на обичайните пазарни механизми и без решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране, които по думите му изкуствено ограничават поскъпването за клиентите на „Топлофикация София“, увеличението би могло да бъде още по-сериозно.
„Топлофикация София“ чака решение от години
Бившият енергиен министър смята, че проблемите на столичното топлофикационно дружество са били отлагани прекалено дълго. Според него концесията не е единственият възможен изход от кризата.
Николов посочи, че дружеството разполага с активи и потенциал, които биха могли да привлекат инвестиции. Те могат да бъдат възстановени чрез бъдещите приходи, но за целта са необходими координирани действия от страна на държавата и Столичната община.
Той изрази съмнения и за възможно използване на средства в енергетиката за политически цели. Според него липсата на трайно решение се дължи на политически зависимости, недостатъчен контрол и недостиг на експертен капацитет.
Какво трябва да направи държавата с „Лукойл“?
В интервюто Николов коментира и бъдещето на „Лукойл“ в България. Според него държавата трябва да участва в разговорите за бъдещето на стратегическия актив или поне да получава пълна информация за тях.
Той напомни, че България притежава т.нар. златна акция и разполага със законови инструменти за контрол. По думите му институциите трябва да използват тези възможности по-ефективно.
Бившият министър разкритикува и начина, по който е била въведена фигурата на особения управител, като определи правомощията му като прекомерно широки.
Според Николов забраната за износ на горива също е била неправилно решение. Той смята, че ограничението е влошило финансовите резултати на дружеството и е нанесло щети на държавния бюджет.
Премахването на забраната е било необходимо, но според него това не е достатъчно, за да отпадне опасността от евентуални арбитражни претенции. Николов заяви, че е трябвало да се проведат и преки разговори за уреждането на този въпрос.
Не е достатъчно горивата просто да не свършват
По думите на бившия министър оценката за управлението на рафинерията не бива да се свежда единствено до това дали доставките на горива са непрекъснати.
Според него трябва да има прозрачност за начина, по който се формират крайните цени, какви разходи се признават, как се разпределят приходите и какви постъпления получава държавният бюджет.
Николов смята, че именно тази информация е необходима, за да се оцени реалният ефект от управлението на стратегическото предприятие и да се гарантира, че решенията в сектора защитават обществения интерес.
