Бивши държавни ръководители, министри, дипломати, военни и общественици призоваха правителството на Румен Радев да предприеме конкретни мерки за укрепване на националната сигурност. Повод за отворения апел са зачестилите атаки срещу търговски кораби в Черно море и нарастващите опасения за стабилността в региона.
В документа, публикуван от бившия министър на отбраната Тодор Тагарев, подписалите го предупреждават, че морският басейн постепенно се превръща в зона на повишен военен риск. Според тях България трябва да засили отбранителните си способности и да работи в тясна координация със съюзниците си от Европейския съюз и НАТО.
Авторите на апела подчертават, че нападенията с безпилотни летателни апарати срещу търговски кораби, включително в близост до българското крайбрежие и в румънски териториални води, не бива да се разглеждат единствено като инциденти с морския транспорт. Те поставят въпроси за защитата на гражданите, критичната инфраструктура и националния суверенитет.
В документа се посочва, че конкретните случаи трябва да бъдат разследвани, а отговорността да се установява въз основа на доказателства. Според подписалите обаче липсата на окончателни заключения за извършителите на отделни атаки не трябва да възпрепятства подготовката за бъдещи заплахи.
„Мирът не се гарантира с надеждата, че Путин ще ни пощади“
Подписалите изразяват тревога, че състоянието на българските въоръжени сили и липсата на достатъчно решителни действия от политическото ръководство могат да затруднят реакцията на страната при евентуално изостряне на обстановката.
Те призовават гражданите да изискват от политиците не уверения, че добрите отношения с Москва ще предпазят България от война, а конкретни доказателства за готовността на държавата да защити населението си.
Според авторите на апела надеждната отбрана изисква боеспособна армия, ефективни служби за сигурност, модерни системи за наблюдение и убедителни способности за възпиране. Като ключово условие те посочват и тясното сътрудничество с партньорите от Европейския съюз и НАТО.
В документа се подчертава, че готовността за защита не означава стремеж към военен конфликт. Напротив, според подписалите именно способността за адекватен отговор може да помогне за предотвратяването на агресия.
Какви мерки искат от правителството?
Авторите настояват националната сигурност да бъде поставена над текущите политически съображения и предлагат няколко конкретни направления за действие:
- Недвусмислена позиция срещу ескалацията на руските военни действия в Черно море и нарастващите рискове за региона.
- Подобряване на наблюдението и защитата на въздушното и морското пространство чрез национални способности и сътрудничество в НАТО.
- Ускорено изграждане на средства за противодействие на безпилотни системи, включително чрез използване на опита на Украйна.
- По-добра координация между армията, службите за сигурност и гражданските институции при противодействие на подривни и дестабилизиращи действия.
- Засилена защита на търговското корабоплаване, пристанищата и критичната инфраструктура в Черно море.
Според подписалите правителството трябва не само да установява обстоятелствата около вече извършени нападения, но и да гарантира, че страната разполага с готовност за реакция при следващи инциденти.
Призив към ЕС и НАТО за по-силна защита на Черно море
В отворения апел се отправя и призив към съюзниците на България да превърнат сигурността на Черно море в непосредствен приоритет.
Сред предложените мерки са интегрирано морско и въздушно наблюдение, по-бърз обмен на разузнавателна информация, общи способности за противодействие на въздушни и морски безпилотни системи и конкретни действия за защита на корабоплаването, пристанищата и енергийната инфраструктура.
Подписалите настояват България да участва активно в тези инициативи и да бъде двигател на съвместните усилия, вместо да остава уязвимо звено в отбраната на източния фланг на Алианса.
Те предупреждават, че липсата на готовност може да насърчи нови провокации и нападения. Според тях колкото по-добре подготвена е страната и колкото по-ефективно използва подкрепата на съюзниците си, толкова по-големи са възможностите за възпиране и запазване на мира.
Кои стоят зад отворения апел?
Сред присъединилите се към документа са президентът Росен Плевнелиев и бившите министър-председатели Бойко Борисов, Иван Костов, Кирил Петков и Николай Денков.
Подкрепа са заявили също бивши министри, сред които Аню Ангелов, Асен Василев, Атанас Запрянов, Бойко Ноев, Валентин Радев, Велизар Шаламанов, Даниел Митов, Надежда Нейнски, Николай Ненчев, Соломон Паси и Тодор Тагарев.
В списъка фигурират още висши офицери от резерва и запаса, дипломати и общественици, сред които генерал-лейтенант Чавдар Червенков, генерал-майор Стефан Димитров, Валери Рачев, Весела Чернева, Елена Поптодорова, Илиан Василев, Радан Кънев и Стефан Тафров.
Апелът е публикуван в София на 15 октомври 2026 г. и остава отворен за присъединяване на специалисти с опит във външната политика, отбраната и сигурността.
В заключение авторите заявяват, че България не трябва да чака нов потънал кораб, удар по критична инфраструктура или човешки жертви, за да осъзнае мащаба на риска. Основното им послание е, че запазването на мира изисква не само дипломатически усилия, но и реална готовност за защита.
