ГЕРБ започва атаки срещу демократичния, прозападен и десен кандидат за президент още преди официално да е обявена кандидатурата му. Това заяви пред БНР съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов, който определи поведението на партията като пречка пред създаването на реална алтернатива на Илияна Йотова.
Според Божанов, ако ГЕРБ действително искат на президентските избори да има конкурентна кандидатура, партията трябва да промени отношението си към потенциалния кандидат.
„Ако ГЕРБ искат да има алтернатива на Йотова, трябва да позабравят това свое отношение“, заяви той.
Божанов определи като положително развитието около кандидатурата на Андрей Гюров и Георги Кандев, които според него представляват силна кандидатпрезидентска двойка.
Той смята, че Гюров може да привлече и част от демократично и проевропейски настроените избиратели на ГЕРБ. Според Божанов именно отношението към Европа и начинът, по който се упражнява президентската власт, ще бъдат сред основните разделителни линии в предстоящия вот.
Съпредседателят на „Да, България“ отправи критики и към настоящия президент Румен Радев. По думите му около държавния глава се концентрира прекалено много власт, като той обвърза външната политика с Иво Христов, а вътрешната – с Копринков.
Божанов заяви, че според него стремежът на Радев към трети мандат би довел до още по-голяма концентрация на власт в президентската институция.
Той призова политическите сили, които през годините са били в конфликт помежду си, да намалят взаимните атаки и да оставят избирателите сами да направят своя избор.
По отношение на кандидатурата на Иван Христанов Божанов заяви, че не очаква тя да доведе до сериозно разделение на десния вот. Според него участието на всеки кандидат в изборите е демократично право и не бива автоматично да се определя като заплаха за останалите формации.
Божанов предупреди за „вечни тайни“ в ДАНС
Бившият министър на електронното управление коментира и предложенията за промени в законодателството, свързани със защитата на класифицираната информация.
Според Божанов държавните тайни са необходимост, но предложените промени създават възможност информация да остане засекретена практически без ограничение във времето.
Той определи подобен подход като характерен за тоталитарни режими и предупреди, че максималният срок за защита на информация с най-висока степен на секретност на практика би могъл да бъде превърнат в безкраен.
Допълнително притеснение за него е предложението за унищожаване на класифицирани документи след изтичане на срока им, без достатъчно независим контрол.
Божанов настоя, че посоката трябва да бъде обратната – повече прозрачност и демократичен контрол върху службите за сигурност.
По думите му под предлог за защита на националната сигурност не трябва да се създават механизми, които позволяват прикриване на действия на службите.
Той свърза законодателните предложения и с политическата ситуация, като посочи, че управляващото мнозинство разполага със 131 гласа в парламента и наскоро е избрало председател на ДАНС. Според Божанов това превръща промените в ясна политическа заявка от страна на властта.
