Предложението България да участва в т.нар. „Борд за мир“ предизвиква сериозни критики, тъй като според експерти подобно участие би противоречало на основните принципи на българската външна политика. Според тях инициативата не съответства на утвърдените норми на международното право и на разпоредбите в Организация на обединените нации и нейния устав.
По тази причина се настоява въпросът да бъде разгледан от следващо Народно събрание на България, което би разполагало с по-голяма политическа легитимност да вземе решение по толкова значима тема. Анализатори подчертават, че подобна стъпка трябва да бъде внимателно обмислена, особено на фона на нестабилната и бързо променяща се геополитическа обстановка.
Според критиците инициативата, известна като „Борд за мир“, няма връзка с резолюцията на Съвет за сигурност на ООН от ноември 2025 г. С този документ международната организация предвижда създаването на временен Съвет за мир на ООН, който да функционира като администрация на Ивицата Газа до края на 2027 г.
В същото време критикуваната инициатива се определя като структура извън установената международноправна рамка. Според представените аргументи тя не е официален международен орган, а по-скоро организация, в която властта е концентрирана в ръцете на един човек. Той би имал правото да определя участниците, условията за работа и дори да налага вето върху решенията.
Допълнително притеснение предизвиква и фактът, че предложената структура няма ограничен времеви мандат и не е насочена само към конкретен регион като Газа, а предвижда глобален обхват на дейността.
В рамките на Европейски съюз държавите членки също реагират предпазливо към инициативата, като много от тях изразяват сериозни резерви. На фона на нарастващото напрежение в Близкия изток все по-често се поставя въпросът дали България не трябва да се въздържи от участие в подобни структури с неясни цели и принципи на действие.
