Сред присъстващите бяха представители на първия отбор на „Ботев“ Пловдив, клуба, чийто собственик беше Филипов. На церемонията дойдоха старши треньорът Станислав Генчев и футболистът Тодор Неделев, които не пожелаха да разговарят с медиите. Фенове на „канарчетата“ и бивши легенди на клуба също се включиха в поклонението.

Сред известните личности, дошли да се сбогуват с бизнесмена, бяха Ивелин Попов, Александър Александров – Кривия, както и бившият треньор на „Ботев“ Николай Киров. Почит към Филипов отдадоха и представители на пловдивския обществен и бизнес живот, сред които районният кмет Георги Стаменов и бившият кмет на града Здравко Димитров.

Илиян Филипов беше убит в ранните часове на 30 септември, след края на футболната среща между България и Естония на стадион „Христо Ботев“. 53-годишният бизнесмен е бил прострелян и е починал вследствие на получената рана.

За престъплението е задържан Славчо Мегеров, който преди това е работил за Филипов. Като възможна причина за убийството разследването разглежда финансови отношения, свързани със залози в незаконни футболни схеми.

Филипов е бил свързан с множество компании, като основният му бизнес през последните години е бил концентриран около ПИМК ООД. Името му стана широко известно извън Пловдив и заради ролята му в спасяването на „Ботев“ от сериозни финансови затруднения.

Със смъртта на Илиян Филипов броят на убитите футболни босове в Пловдив според публикацията достига седем. Сред предишните жертви са Георги Илиев, Николай Попов – Мартеницата, Петър Петров – Пешо Патерицата, Георги Калапатиров – Италианеца, Александър Тасев – Остапа и Георги Проданов.

Дренчев заяви, че товарът на кораба може да бъде установен чрез проверка. Той обаче предположи, че след като корабът е бил ударен и е избухнал, е възможно да не е превозвал зърно, както би могло да се очаква. По думите му не е изключено да става въпрос за нелегален превоз на оръжие през българските териториални води. Според депутата подобно развитие би могло да превърне корабите в мишени и да постави България в по-рискова позиция.

Дренчев съобщи също, че от „Възраждане“ са настоявали за изслушване на представители на държавните институции по теми, свързани с увеличаването на цените. Той подчерта, че инфлацията, поскъпването на стоките и обедняването на населението трябва да бъдат сред основните въпроси, които парламентът обсъжда.

Депутатът разкритикува дневния ред на Народното събрание, като заяви, че в него се включват теми, които според него не са толкова важни на фона на икономическите проблеми в страната. Той посочи и официални данни, според които България се нарежда на второ място в Европейския съюз по поскъпване.

От партията са поискали също да бъдат изслушани министърът на здравеопазването Катя Ивкова и управителят на НЗОК Владимир Даскалов. Дренчев отбеляза, че темата е особено актуална заради последните събития в пловдивската болница „Св. Георги“.

Като допълнителен аргумент той посочи данни, според които един от всеки четирима българи е отлагал профилактичен преглед или медицинско изследване, защото не разполага с достатъчно средства.

По думите на Шишков оставката на ръководителя на държавното дружество е била продиктувана от лични причини и не е свързана с темата за мантинелите. Министърът заяви, че не вижда основание личните мотиви на бившия ръководител да бъдат свързвани с обществените спорове около дружеството.

Шишков определи като атака твърденията, че върху ръководството на „Автомагистрали“ е бил оказван натиск за поставяне на мантинели без договори, проекти или необходимите сертификати.

Според него зад разпространяваната информация може да стоят неправителствени организации, които са представяли данни, които по думите му не съответстват на действителността. Министърът посочи като пример твърденията за предполагаем конфликт между ръководството на „Автомагистрали“ и АПИ, които той отрече.

Шишков свърза появата на критиките и с промяната в политиката по отношение на доставчиците на мантинели. Той посочи, че в момент, когато държавата спира да купува продукция от определени компании, срещу институциите започват нови атаки.

Регионалният министър направи препратка и към изказванията на тогавашния вътрешен министър Бойко Рашков, като заяви, че според него впоследствие ще бъдат изяснени обстоятелствата около фирмите, доставяли мантинели.

Шишков подчерта още, че обществените поръчки за поддръжка и подмяна на мантинелите са проведени преди служебния кабинет, в който той е бил регионален министър.

По думите му процедурите са били извършени през първата половина на 2022 г., по време на редовното правителство с премиер Кирил Петков и регионален министър Гроздан Караджов.

В отговор на въпрос за последващото индексиране на договорите Шишков отхвърли твърдението, че то е извършено по време на служебното правителство.

Той заяви, че индексирането е последвало след края на мандата на служебния кабинет и е било извършено в рамките на последвалото редовно управление.

По думите му инцидентът носи характеристиките на хибридна операция и провокация. Лазаров смята, че косвените признаци сочат към Руската федерация, макар окончателното установяване на извършителя да зависи от разследването и наличните доказателства.

Според евродепутата атаката може да има и по-широка цел, свързана с бъдещи преговори за войната в Украйна. Той допуска, че чрез подобни действия Москва се стреми да засили натиска и да подобри позициите си при евентуално дипломатическо договаряне.

Лазаров посочи още, че начинът на извършване на нападението не е толкова важен, колкото установяването кой стои зад него. Според него провокацията е в полза на Русия и е насочена към създаване на несигурност и страх.

Евродепутатът определи България като уязвима за подобни действия заради разделенията в обществото и наличието на силни проруски настроения сред част от гражданите. Той предупреди, че напрежението може да продължи да нараства и да се стигне до по-сериозна фаза на ескалация.

Лазаров подчерта, че институциите трябва да действат внимателно, тъй като носят пряка отговорност за националната сигурност. Според него всяко публично изявление по подобен чувствителен случай трябва да бъде предварително преценено.

Той допуска и разширяване на подобни провокации в други части на Европа, включително около Полша и балтийските държави. По думите му това би могло да бъде част от по-широка тактика за увеличаване на напрежението и проверка на реакциите на европейските държави.

Ако бъде доказано, че използваните при нападението безпилотни апарати са руски, сред възможните дипломатически действия Лазаров посочи привикване на руския посланик и връчване на протестна нота.

Според него свикването на Консултативния съвет за национална сигурност е логична стъпка на фона на случилото се. Той обаче не очаква непременно участниците да постигнат единна позиция относно произхода на атаката, тъй като част от информацията може да остане секретна.

По отношение на сигурността в Черно море Лазаров смята, че България не разполага сама с достатъчен ресурс, за да гарантира безопасността на корабоплаването при подобна ескалация.

Затова според него са необходими координирани действия с Румъния и Турция. Евродепутатът определя морския транспорт като един от най-уязвимите сектори при задълбочаване на напрежението в Черноморския регион.

По думите ѝ сигурността и стремежът към мир не трябва да се разглеждат като противоположни цели. Нейнски определи мира като основна цел, докато сигурността според нея е необходимото условие за неговото гарантиране.

Тя подчерта, че при ситуация, в която националната сигурност е поставена под риск, държавата трябва да формулира ясно позицията си, да посочи конкретните заплахи и да координира действията си със своите съюзници.

„България не избира между мир и сигурност. Тя защитава мира чрез сигурност и сигурността, чрез съюзниците си“, заяви Нейнски.

Коментарът ѝ идва на фона на атаките с дронове срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона на Черно море, които предизвикаха реакции от български и европейски институции.

Според Нейнски случилото се поставя въпроса за необходимостта от ясна държавна позиция и координация със съюзниците при възникване на рискове за сигурността в региона.

Костадинов коментира темата по време на посещението си в Кърджали, където се срещна с граждани в рамките на предизборната кампания. Според него инцидентът трябва да бъде обсъден сериозно от политическите сили, тъй като засяга въпроси, свързани с националната сигурност.

Той определи случилото се като поредна атака, която според него е свързана с Украйна. Костадинов направи паралел и с предишен инцидент с дрон край газопреносна инфраструктура до село Йовково, който по думите му също е бил свързан с украински безпилотен апарат.

Според лидера на „Възраждане“ продължаващата българска подкрепа за Украйна създава допълнителни рискове за националната сигурност. Той критикува политиката на управляващите и заяви, че според него войната все повече се доближава до българските граници.

Костадинов коментира и необходимостта от свикване на Съвета по национална сигурност. По думите му самото провеждане на заседание не е достатъчно, ако след него не последват конкретни решения и действия от страна на институциите.

Той припомни твърденията си за предишния случай с дрон край Йовково и заяви, че според него тогава България не е получила достатъчно обяснения от украинската страна. Костадинов настоява институциите да изясняват подобни случаи и да предприемат мерки за предотвратяване на нови инциденти.

Според него България трябва да се стреми към ролята на посредник за прекратяване на конфликта, а не да бъде страна, която допринася за неговото продължаване.

Костадинов изрази и опасение, че подобни атаки могат да продължат. Той направи разграничение между изключителната икономическа зона и териториалните води на страната и предупреди, че според него бъдещ инцидент би могъл да се случи и в български териториални води.

В изказването си кандидатът на „Възраждане“ засегна и случай с 2 украински граждани, за които партията твърди, че са били задържани в България заради информация, свързана с критична инфраструктура.

По думите му парламентарната група на „Възраждане“ е настоявала за изслушване на представители на правителството по случая. Костадинов постави въпроси и около начина, по който е било водено делото, както и около твърденията за дипломатически натиск.

Тези твърдения и оценки са част от позицията на „Възраждане“. Данните за произхода на дроновете при последните атаки срещу корабите и за всички обстоятелства около инцидентите предстои да бъдат установени от компетентните институции.

Ключовият въпрос остава свързан с произхода на използваните дронове и причините за атаките, докато българските институции и службите продължават да изясняват случая.

По думите му въпросът за сигурността в Черно море вече е поставен и в рамките на Алианса. Той посочи, че се очаква обсъждане на конкретни мерки и предприемане на колективни действия заради нарастващите рискове в региона.

Адмирал Ефтимов отбеляза и реакцията на Европейския съюз след последните инциденти. По думите му изявлението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен показва, че случващото се в Черно море привлича все по-сериозно внимание на европейско равнище.

Следващите действия на България ще бъдат обсъдени и на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при президента.

„За нас логично остава да усилим наблюдението, готовност за реакция и повишаване на напрежението на личния състав“, заяви началникът на отбраната.

На въпрос за твърденията на спасен член на екипажа на единия от атакуваните кораби, че плавателният съд е бил поразен от руска подводна бомба заради превозван товар, предназначен за Украйна, адмирал Ефтимов беше предпазлив.

Според него категоричен извод за произхода на атаката може да бъде направен само при наличие на конкретни веществени доказателства.

Ефтимов посочи, че останки от използваните дронове биха могли да помогнат за установяването на техния произход. Така експертният анализ на откритите материали може да се окаже ключов за изясняването на случилото се.

Той даде висока оценка и на действията на българския кораб „Диоскурия“, който се включи в спасителната операция. Освен че е помогнал за спасяването на 18 души от екипажа на поразения плавателен съд, корабът е предал на българските власти ценна информация за обстановката в района.

Междувременно произходът на дроновете, използвани при атаките срещу търговските кораби, все още не е официално установен. Именно изясняването на този въпрос се очаква да бъде сред ключовите теми при последващите действия на българските институции и съюзниците.

По думите му случилото се в Черно море е сериозен инцидент, при който вече има жертви. Ганев заяви, че според „Възраждане“ ситуацията не е изненадваща, тъй като партията отдавна определя България като косвен участник във войната заради подкрепата за Украйна.

Той допусна и друга версия, свързана с предназначението на атакуваните плавателни съдове. Според Ганев е възможно един от корабите да е превозвал оръжие към Украйна. Той обаче подчерта, че това е негова хипотеза, а не установен от компетентните органи факт.

От „Възраждане“ настояват преди да бъдат правени категорични заключения да бъде установен произходът на използваните дронове и да бъдат изяснени всички обстоятелства около нападението.

Ганев беше попитан и как би реагирала партията, ако се установи, че дроновете са руски. Той заяви, че подобна атака не би трябвало да се случва, но според него при военни действия е възможно Русия да предприема действия, които определя като част от собствената си защита.

По този въпрос депутатът подчерта, че не бива предварително да се приема нито една версия за доказана, докато няма официално установени данни.

В интервюто Ганев изложи и позицията на „Възраждане“ относно началото и причините за войната в Украйна. Според него конфликтът не е започнал с пълномащабното руско нахлуване през 2022 г., а корените му трябва да се търсят в събитията около Майдана и неизпълнението на Минските споразумения.

Това представлява политическата интерпретация на „Възраждане“ за развитието на конфликта. Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г.

Ганев определи публичния дебат около атаката в Черно море като изпълнен със спекулации и политически послания. Според него основният въпрос остава кой стои зад използваните дронове.

В разговора депутатът коментира и изборите в Русия. На въпрос дали ги определя като честни и законни той заяви, че според него руските избори са законни.

Междувременно окончателното установяване на произхода на дроновете и причините за атаката остава сред ключовите задачи след инцидента с двата търговски кораба. До представянето на официални данни различните версии остават предмет на политически коментари и оценки.

Тя посочи, че граждански плавателни съдове и техните екипажи се оказват в центъра на опасни инциденти, при които вече има и загинали хора. Според нея последните събития показват нарастващите рискове за международното корабоплаване в региона.

Фон дер Лайен подчерта, че само ден преди инцидента край България турски товарен кораб, превозващ украинско зърно, е бил засегнат край румънския бряг и впоследствие е потънал. Обстоятелствата около двата случая все още се изясняват.

Председателят на Европейската комисия определи нападенията срещу гражданското корабоплаване като неприемливи и заяви, че Европейският съюз изразява пълна солидарност с държавите членки от източния фланг.

Атаката срещу 2 търговски кораба край българския бряг предизвика широки политически реакции. Единият плавателен съд е потънал, докато от другия са били спасени 18 моряци. Българските институции са предприели действия за издирване на хората, които са били на борда на потъналия кораб.

Случаят доведе и до призиви за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност, както и за обсъждане на възможностите за използване на съюзническите механизми в рамките на НАТО.

Ден по-рано край румънското крайбрежие е възникнал пожар на турски товарен кораб, след който плавателният съд е потънал. При инцидента са загинали 2 членове на екипажа, а румънските власти са организирали мащабна спасителна операция с плавателни съдове и хеликоптер.

Според румънски медии корабът вероятно е бил поразен от дрон, но към момента няма официално установена причина за избухването на пожара.

Последователността на инцидентите поставя въпроси за сигурността на търговското корабоплаване в Черно море, докато властите продължават да изясняват причините и обстоятелствата около отделните случаи.

При една от веригите инспекторите са установили проблем с рекламна промоция на чисто масло. Въпреки обявеното намаление продуктът не е бил наличен за клиентите в периода, в който е трябвало да бъде на промоционална цена.

От КЗП посочват, че за същото нарушение на търговската практика веригата вече е имала издадена заповед през 2015 г. Именно неспазването на това предписание е довело до определянето на най-високата санкция.

Подобен случай е установен и при друга голяма търговска верига. Там проверяващите са установили, че обявената промоция на захар не е била реално обезпечена с налични количества. По време на промоционалния период потребителите не са могли да закупят рекламирания продукт.

И в този случай нарушението не е първо за съответната верига. КЗП е издала заповед още през 2016 г. за преустановяване на същата нелоялна практика. Повторното нарушение е основание за налагане на максималния размер на санкцията.

При третата търговска верига проверката е установила различен тип нарушение. Част от предлаганите зеленчуци са били обозначени с държава на произход, която не съответства на реалния произход на стоките.

Според КЗП подобно обозначаване може да въведе потребителите в заблуждение относно произхода на продуктите. Заради установеното нарушение на веригата също е наложена максималната глоба, предвидена в закона.

От Комисията за защита на потребителите съобщават, че проверките в големите търговски вериги продължават както в София, така и в останалата част на страната. Контролът обхваща както промоционалните предложения, така и начина, по който се представя информацията за стоките пред потребителите.