Според публикацията, 109-ото издание на Джирото ще стартира в Бургас през май 2026 г., след което колоната ще продължи към Велико Търново и Пловдив, а третият етап ще завърши в София. След това състезателите ще отпътуват за Южна Италия, където надпреварата ще продължи по традиционния си маршрут.

Изданието уточнява, че детайлите все още не са официално потвърдени, но възможностите за промени в маршрута са минимални. Очаква се окончателният график и етапи да бъдат обявени през втората половина на ноември, когато организаторите на Джирото ще представят официално старта на състезанието за 2026 година.

В сайта на Международния колоездачен съюз (UCI) вече е публикувана стартова дата – 9 май, като финалът ще бъде на 31 май 2026 г.

Това е първият път в историята, когато България ще приеме етапи от едно от трите най-големи многоетапни колоездачни състезания в света, редом с Тур дьо Франс и Вуелта Еспаня.

Както коментират спортни анализатори пред таун.бг, домакинството на Джиро д’Италия ще бъде огромен успех за страната ни, както в спортен, така и в икономически аспект. Очаква се хиляди фенове, журналисти и туристи от цял свят да пристигнат у нас, което ще донесе сериозен международен престиж и инвестиции в местния туризъм.

България вече подготвя инфраструктурата и логистиката за събитието, което ще бъде един от най-мащабните спортни форуми, провеждани някога у нас.

Следете town.bg за още важни новини и подробности за подготовката на България за старта на Джиро д’Италия 2026.

Проучването ще обхване градовете Белово, Велинград, Ветрен, Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Ракитово и Септември, както и селата Ветрен дол, Всемирци, Драгиново, Елшица, Звъничево, Мененкьово, Огняново, Побит камък, Равногор, Сарая и Юнаците, информира таун.бг.

От началото на октомври НСИ стартира теренната работа по проекта, реализиран със съдействието на Европейската комисия. В рамките на изследването ще бъдат анкетирани около 11 200 души над 15 години от 5600 домакинства в цялата страна, подбрани на случаен принцип.

В периода октомври 2025 – януари 2026 г. домакинствата ще бъдат посетени от специално обучени анкетьори, които ще провеждат персонални интервюта и ще попълват въпросници. Всеки анкетьор ще се легитимира със служебна карта и писмо от председателя на НСИ. За удобство на участниците е предвидена и възможност за онлайн самоанкетиране чрез уеб базирано приложение, уточняват от town.bg.

Изследването е част от Европейската система на здравни изследвания и има за цел да събере актуални данни за здравния статус, начина на живот и използването на здравни услуги от населението на Европейския съюз.

Проектът се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1700, като резултатите ще послужат за изготвяне на политики в областта на общественото здраве и социалното развитие.

Още важни новини и подробности за хода на проучването можете да следите в town.bg.

Решението е мотивирано от редица фактори, сред които възможността за по-голяма посещаемост и по-добър достъп за зрителите. От Федерацията подчертават, че целта е не само да се подкрепи националният отбор, но и да се отговори на значителния обществен интерес към събитието.

Този избор е в съответствие и с препоръките на Европейската волейболна конфедерация (CEV), която насърчава провеждането на турнири пред възможно най-широка аудитория.

Първоначално идеята бе домакинството да бъде във Варна – град с богата волейболна история, където националният отбор неведнъж е постигал големи успехи. От БФВ изразиха благодарност към Община Варна за проявената готовност и подкрепа, както и желание за бъдещо сътрудничество при организирането на други международни събития.

Според Федерацията, зала „Арена София“, с капацитет над 12 000 места, ще даде възможност повече фенове и семейства да станат част от емоцията на живо и да подкрепят националите.

„Сребърните медали и ентусиазмът, който отборът донесе, ни задължават да осигурим достъп на възможно най-много зрители,“ се посочва в позицията на БФВ.
Решението е взето „с уважение към всички партньори и с ясното убеждение, че българският волейбол принадлежи на своята публика“.