След разговорите си в Атина Рубио подчерта, че Вашингтон не търси отслабване на европейските си съюзници, а точно обратното. Според него колкото по-силни са държавите от НАТО, толкова по-стабилен и способен да се защитава е целият алианс.

„Искаме силна Европа. Искаме силни партньори в Европа“, заяви Рубио пред журналисти на летището в Атина.

По време на посещението си в Гърция държавният секретар обсъди въпроси, свързани с енергетиката, отбраната и културното сътрудничество. Беше обявено и споразумение за обмен на информация, насочено към борбата с наркотрафика и тероризма.

В реч под Акропола Рубио отправи по-широко политическо послание към Европа. Той призова европейските държави да преосмислят подхода си към собствената си сигурност и предупреди, че западната цивилизация се намира в решаващ момент между укрепването на националната мощ и риска от упадък.

Европейската обиколка на Рубио започна в Исландия, където той постави акцент върху стратегическото значение на Арктика и ролята на страната за наблюдение и възпиране на потенциални противници.

Администрацията на Доналд Тръмп отдавна настоява съюзниците от НАТО да увеличат разходите си за отбрана и да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност. На срещата на върха в Хага през юни държавите членки се ангажираха до 2035 г. ежегодно да отделят 5% от БВП за отбрана.

Рубио даде за пример Германия като страна, която според него увеличава усилията си за укрепване на отбранителния капацитет. Той призна, че има и държави, които изостават от поставените цели, но посочи, че в много части на Европа вече се забелязва промяна в посока на по-големи инвестиции в сигурността.

Освен човешките загуби, украинската страна съобщава и за унищожена или повредена военна техника. През последните 24 часа са отчетени още 51 артилерийски системи, осем реактивни системи за залпов огън, две системи за противовъздушна отбрана и четири бронирани бойни машини.

Според обобщената украинска статистика от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. общият брой на загубения руски личен състав се оценява на около 1 545 950 души.

Украйна посочва, че общият брой на унищожените или извадени от строя руски артилерийски системи вече достига 50 836. При бронираните бойни машини цифрата е 25 498, а танковете остават 12 396.

Значително увеличение е отчетено и при безпилотните летателни апарати. По данни на украинската страна броят им е нараснал с 1890 и достига приблизително 551 876. Регистрирани са и нови загуби на наземни безпилотни системи.

При руската авиация не е отчетена промяна в посочените от Украйна стойности – загубите остават 443 самолета и 356 хеликоптера. Според същата статистика Русия е загубила 5126 крилати ракети, както и 35 кораба и катера и две подводници.

Украинският Генерален щаб съобщава още за 577 допълнително загубени автомобила и цистерни за гориво. Общият им брой според украинските оценки достига 159 128. Добавени са и пет единици специална техника, с което загубите в тази категория са около 4800.

През последното отчетено денонощие украинските и руските войски са участвали в общо 202 бойни сблъсъка по различни участъци на фронта.

Украинското военно командване използва публикуването на статистиката и за да отправи остра критика към руското ръководство. Оттам заявяват, че продължаващата война води до все по-големи последствия за Русия.

Междувременно украинската страна съобщава, че през септември са били регистрирани над 11 000 потвърдени удара срещу руски цели, разположени на повече от 20 километра от фронтовата линия. Според данните това е първият месец, в който броят на подобни удари надхвърля 11 000. Отчетен е и рекорден брой атаки срещу руски системи за противовъздушна отбрана.

Сред ключовите идеи е част от решенията в процеса на разширяване да започнат да се вземат с квалифицирано мнозинство, вместо чрез единодушие. За въвеждането на подобна промяна обаче самата ЕК признава, че също ще е необходимо единодушно решение.

В бъдещите договори за присъединяване се предвиждат и допълнителни защитни механизми. Те включват по-строги секторни предпазни мерки и нова институционална клауза, която да гарантира, че поетите от кандидатите ангажименти ще продължат да се изпълняват и след приемането им в ЕС.

Комисията предлага и преговорите за членство да останат обратими. Това означава, че при сериозно неизпълнение на поетите ангажименти процесът няма да се разглежда като необратим до окончателното приключване на всички етапи.

Нов модел за европейското финансиране

Според ЕК бюджетът на ЕС има възможност да поеме бъдещо разширяване, без да се прекъсва финансирането на настоящите европейски политики.

В рамките на бюджета за периода 2028–2034 г. кандидатите ще могат да получават средства още преди присъединяването си. След евентуалното членство финансирането ще бъде насочвано към национални и регионални планове за сътрудничество.

Предвижда се допълнително финансиране за сближаването между държавите, земеделието, вътрешните работи и други стратегически области.

За Украйна обаче ЕК посочва необходимостта от специфичен подход. Заради мащаба и високата производителност на украинското земеделие комисията предлага да бъдат предвидени ограничения както при финансовата подкрепа, така и при достъпа до европейския пазар за определени стоки.

Повече решения без единодушие

ЕК възнамерява да продължи натиска за преминаване към квалифицирано мнозинство в ключови сфери, сред които санкциите, борбата с данъчните измами и някои фискални решения в енергийната политика.

Комисията ще разгледа и възможностите за използване на засилено сътрудничество, при което определени решения могат да бъдат реализирани от група държави, без всички членки да участват в тях.

В областта на разширяването се предлага квалифицираното мнозинство да се използва още при започването на преговорите и при част от междинните решения. Според ЕК това би ускорило и направило по-гъвкав целия процес.

По-строги правила и след присъединяването

Европейската комисия иска да засили и механизмите за контрол след приемането на нови държави членки. Предлага се срокът на действие на предпазните механизми в области като икономиката, вътрешния пазар и правосъдието да бъде значително удължен.

При тежки нарушения на европейските ценности или на принципа на лоялното сътрудничество могат да бъдат предприемани сериозни мерки. Сред тях е и временното спиране на правото на глас на съответната държава в Съвета на ЕС.

В определени случаи могат да бъдат въвеждани и преходни правила, свързани със свободното движение на работници и услуги, земеделието, чувствителни стоки, европейското финансиране и участието в общи системи.

ЕК предлага и новоприсъединила се държава временно да поеме ангажимент да не блокира бъдещи разширявания на ЕС заради двустранни спорове.

Украйна, Молдова, Албания и Черна гора с нови пътни карти

Комисията възнамерява да представи конкретни пътни карти за присъединяването на Украйна, Молдова, Албания и Черна гора, ако тези държави запазят темпото на реформите.

Предлага се и постепенно включване на кандидатите в отделни европейски политики. Сред посочените области са енергетиката, транспортът, цифровите технологии и отбраната.

Контролът върху напредъка ще продължи чрез годишните доклади за разширяването и върховенството на закона. Обхватът на докладите за върховенството на закона ще бъде разширен и към държавите, които кандидатстват за членство.

ЕК планира да обсъди предложенията с Европейския парламент и държавите членки. Очаква се темата да бъде поставена и на заседание на Европейския съвет по-късно през октомври.

Тя посочи, че граждански плавателни съдове и техните екипажи се оказват в центъра на опасни инциденти, при които вече има и загинали хора. Според нея последните събития показват нарастващите рискове за международното корабоплаване в региона.

Фон дер Лайен подчерта, че само ден преди инцидента край България турски товарен кораб, превозващ украинско зърно, е бил засегнат край румънския бряг и впоследствие е потънал. Обстоятелствата около двата случая все още се изясняват.

Председателят на Европейската комисия определи нападенията срещу гражданското корабоплаване като неприемливи и заяви, че Европейският съюз изразява пълна солидарност с държавите членки от източния фланг.

Атаката срещу 2 търговски кораба край българския бряг предизвика широки политически реакции. Единият плавателен съд е потънал, докато от другия са били спасени 18 моряци. Българските институции са предприели действия за издирване на хората, които са били на борда на потъналия кораб.

Случаят доведе и до призиви за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност, както и за обсъждане на възможностите за използване на съюзническите механизми в рамките на НАТО.

Ден по-рано край румънското крайбрежие е възникнал пожар на турски товарен кораб, след който плавателният съд е потънал. При инцидента са загинали 2 членове на екипажа, а румънските власти са организирали мащабна спасителна операция с плавателни съдове и хеликоптер.

Според румънски медии корабът вероятно е бил поразен от дрон, но към момента няма официално установена причина за избухването на пожара.

Последователността на инцидентите поставя въпроси за сигурността на търговското корабоплаване в Черно море, докато властите продължават да изясняват причините и обстоятелствата около отделните случаи.

Арчър има над 50 години литературна кариера, през която книгите му са продадени в над 300 милиона екземпляра по света. Сред най-популярните му произведения са романът „Каин и Авел“ и поредицата „Хрониките на Клифтън“.

Писателят е бил активен и в британската политика. Той е депутат от Консервативната партия в продължение на 5 години, а през 1992 г. получава пожизнена титла и място в Камарата на лордовете.

Политическата му кариера обаче приключва с тежък скандал. През 2001 г. Арчър е осъден на 4 години затвор за лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието. Делото е свързано със съдебен спор за клевета срещу британския таблоид „Дейли Стар“, при който писателят първоначално получава обезщетение от 500 000 британски лири.

Арчър е освободен предсрочно през 2003 г., но продължава да бъде член на Камарата на лордовете до пенсионирането си през 2024 г.

Той е роден на 15 април 1940 г. в Северен Лондон и прекарва детството си в Уестън-сюпър-Меър, графство Съмърсет. Много от творбите му са свързани с местата, които познава от ранните си години.

Последният роман на Арчър, „Адам и Ева“, трябва да бъде публикуван тази седмица. Самият автор по-рано го е определил като последната си книга.

До самия край писателят остава активен. Само дни преди смъртта си той се е срещнал с читатели в Лондон и е подписвал свои книги. Арчър е трябвало да участва и във фестивала в Челтнъм, където да представи новия си роман.

През тази година той и съпругата му Мери са отбелязали 60 години от сватбата си. Двамата имат 2 синове и 5 внуци.

Главният изпълнителен директор на британското подразделение на „ХарпърКолинс“ и редактор на Арчър, Кейт Елтън, го определи като „майстор на разказа“ и писател, който е бил изключително отдаден на своята работа.

Във вечерното си видеообръщение украинският държавен глава посочи, че разчита на американската страна да съдейства за организирането на тристранна среща още през октомври. По думите му украинският екип за преговори е готов да се включи в нов кръг от дипломатически контакти.

Зеленски подчерта, че според него готовност за преговори трябва да бъде демонстрирана и от Москва. Той призова дипломацията да заеме по-важно място в действията на руското ръководство.

Според украинския президент досега Москва е насочвала основните си усилия към военните действия срещу Украйна и към отслабване на отношенията между Киев и европейските му партньори.

Зеленски призова САЩ и останалите държави, които подкрепят Украйна, да използват влиянието си, за да насърчат Русия да предприеме конкретни дипломатически стъпки. Той заяви, че вместо военни действия трябва да бъде търсен път към преговори.

Москва неведнъж е заявявала, че е готова за диалог при определени условия. В същото време Киев и неговите западни партньори поставят под въпрос доколко руското ръководство действително е готово да започне процес, който да доведе до устойчиво прекратяване на войната.

По-рано през октомври руският президент Владимир Путин също заяви, че Москва е готова да започне преговори и те да бъдат приключени възможно най-бързо. Той обаче уточни, че това трябва да стане при условия, които са приемливи както за Русия, така и за руското общество.

На този фон евентуална тристранна среща между Украйна, Русия и САЩ през октомври би била важен тест за реалната готовност на страните да възобновят дипломатическия процес. Засега обаче конкретна дата и формат на подобна среща не са обявени.

Днешното гласуване е първото от 2-те задължителни гласувания, които са необходими за промяна на Конституцията. Въпросът е включен като 2-ра точка в дневния ред на сутрешното заседание на Сейма, насрочено за 10:05 часа местно време.

Предлаганата промяна предвижда отпадането на чл. 137 от литовската Конституция. Той забранява на територията на страната да бъдат разполагани оръжия за масово унищожение и военни бази на чужди държави.

Процедурата вече получи подкрепа при първото обсъждане на 22 септември. Тогава 99 депутати гласуваха „за“, 13 бяха „против“, а 5 се въздържаха.

За конституционната поправка е необходимо тя да бъде одобрена при 2 отделни гласувания, между които трябва да има поне 3 месеца. При всяко от тях се изисква мнозинство от най-малко 2/3 от всички 141 депутати, или минимум 94 гласа.

Ако днешният вот бъде успешен, окончателното гласуване е насрочено за 12 януари 2027 г.

Какво стои зад промяната

Дебатът за премахването на забраната се развива на фона на променената среда за сигурност в Европа и дискусиите за ролята на ядреното възпиране в рамките на НАТО.

Литовският президент Гитанас Науседа и редица парламентарни лидери подкрепят промяната. Според поддръжниците ѝ Конституцията не трябва да създава правни ограничения пред съюзническите механизми за възпиране.

Важно уточнение е, че отпадането на забраната не означава автоматично разполагане на ядрени оръжия в Литва. Промяната би премахнала съществуващото конституционно ограничение и би оставила подобна възможност отворена от правна гледна точка.

Решението се разглежда в контекста на повишеното внимание към сигурността в Балтийския регион след руската агресия срещу Украйна. Литва граничи с Русия чрез Калининградската област и с Беларус, а от 2004 г. е член на НАТО.

Предстои депутатите да определят дали предложението ще премине и първото от 2-те задължителни гласувания. Крайната промяна в Конституцията ще бъде възможна само ако необходимото мнозинство бъде постигнато и при двата вота.

По информация на „Маритайм“ българският ферибот „Диоскурия“ е приел на борда си 18 моряци от пострадалия кораб „Ейбъл“, който плава под флага на Палау. Част от спасените са получили наранявания и са им оказани първи медицински грижи на борда на ферибота.

След това е организирано транспортирането на пострадалите до лечебни заведения на брега. Към момента няма официално оповестени данни за точния брой на ранените и за тежестта на техните травми.

Според информацията атаката е станала в изключителната икономическа зона на България. Засега обаче няма официално потвърждение от българските институции за произхода на използваните дронове или за всички подробности около инцидентите.

Другият кораб е потънал

Вторият поразен плавателен съд е товарният „Алфа Уатан“, плаващ под флага на Того. По данни на „Маритайм“ корабът е получил сериозни повреди по корпуса и впоследствие е потънал източно от българския бряг.

На този етап няма потвърдена информация за съдбата на екипажа на „Алфа Уатан“. Не е съобщено и колко души са се намирали на борда при настъпването на инцидента.

Обстоятелствата около двата случая продължават да се изясняват. Сред основните въпроси са произходът на дроновете, точният механизъм на атаките и състоянието на всички членове на екипажите.

Ако информацията бъде потвърдена от компетентните български институции, инцидентът би представлявал сериозен случай на нападение срещу търговско корабоплаване в българската изключителна икономическа зона.

Към момента спасителните действия и проверката на обстоятелствата около двата кораба продължават.

Коментарът ѝ е свързан с изказване на директора на германското разузнаване Мартин Йегер, който предупреди за реална опасност от прерастване на напрежението между Германия и Русия в пряк въоръжен конфликт.

Пред руската информационна агенция ТАСС Захарова заяви, че изказванията на Йегер трябва да се разглеждат в контекста на политиката на германското правителство.

По думите ѝ именно представители като Йегер, които работят под ръководството на канцлера Фридрих Мерц, допринасят за задълбочаването на противопоставянето между Берлин и Москва.

Захарова обвини германските власти, че подготвят обществото за нов етап на конфронтация с Русия. Тя представи позицията си като предупреждение за посоката, в която според Москва се развива германската политика.

Изказването идва на фона на засиленото напрежение между Русия и Германия и на взаимните предупреждения за рисковете от по-нататъшна ескалация.

Към момента коментарите на Захарова представляват позицията на руското външно министерство, докато германските власти обосновават предупрежденията си с оценките за потенциалните рискове за сигурността.

Пред депутатите в Бундестага Йегер заяви, че противопоставянето между Германия и Москва е навлязло в по-опасна фаза. Като пример той посочи предполагаемия опит за нападение в Лайпциг, който според германските власти е част от по-широката заплаха.

Изказването е направено по време на публично представяне на годишния доклад за работата на германските разузнавателни служби. В рамките на заседанието представител на германското контраразузнаване също предупреди, че Москва е готова да използва подривни действия и дори убийства като част от своите операции.

Германските власти от известно време обвиняват Русия в провеждането на хибридни действия срещу страната и нейни съюзници. Сред посочваните заплахи са кибератаки и действия с безпилотни летателни апарати. Берлин свързва Москва и с предполагаемия опит за атака с дронове срещу летището в Лайпциг през август.

От руска страна подобни обвинения и намерения за нападение срещу държави от НАТО многократно са били отхвърляни.

Руският президент Владимир Путин също заяви, че Москва не планира да напада други държави. По думите му Русия не възнамерява да предприема подобни действия нито в близките години, нито в по-далечна перспектива. Той обаче подчерта, че при евентуална агресия срещу страната му Русия би отговорила.

На този фон германските служби оценяват отношенията с Москва като все по-напрегнати, докато руската страна продължава да отрича намерения за нападение срещу държави от НАТО.