На 1 март българите почитат древния обичай „Баба Марта“, който има хилядолетна традиция. По този повод всеки подарява на близките си мартеница – амулет, изработен от бял и червен конец, който се носи за здраве и сила през годината.
Мартениците се поставят на хора, животни и дървета, като обичаят повелява те да се носят до 9 март (Св. 40 мъченици), 25 март (Благовещение) или до първото виждане на щъркел, лястовица или цъфнало дърво. Червеният конец символизира жизнеността и силата на слънцето, а белият – чистотата и радостта.
Легендата разказва, че първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, която изпратила на своя любим пресукан бял и червен конец, завързан на крака на лястовица.
Макар че обичаят е уникална българска традиция, подобни ритуали съществуват и в съседни страни като Румъния, Северна Гърция и Молдова. От 2017 г. мартеницата е включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.
В различни региони на България са запазени интересни обичаи, свързани с Баба Марта. В Разградско хората закачат червен плат на плодните дървета, а в Троянско и Хасковско стопанките украсяват къщите, добитъка и децата с червени нишки, за да привлекат благосклонността на Баба Марта.
