Днес България празнува 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската просвета и култура и на славянската писменост. Това е един от най-светлите и вдъхновяващи празници в националния календар, символ на духовност, знание и културна идентичност. Наричан още „Духовният Великден“, денят отдава почит на създателите на глаголицата и разпространители на писмеността и християнството сред славянските народи.
Първите свидетелства за честването на празника датират от 1803 г. в Шумен, а първото организирано честване е през 1851 г. в Пловдив по инициатива на Найден Геров. През годините празникът се утвърждава като символ на българската национална идентичност и културна самобитност, особено в контекста на борбата за църковна и политическа независимост през Възраждането.
След въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г., честването се установява на 24 май, а след 1990 г. той официално става национален празник на Република България. Паметта на Св. св. Кирил и Методий обаче се почита и на 11 май от православната църква.
Неизменна част от честванията е изпълнението на химна „Върви, народе възродени“, по текст на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. Днес този празник е повод за гордост, за отдаване на дължимото на българския учител, на будителите и на всички, които пазят и развиват българския език, култура и писменост.
