На Велика събота в храма на Божи гроб традиционно се извършва едно от най-мистичните и обсъждани събития в православния свят – слизането на Благодатния огън. Вярващите приемат явлението като небесен символ на Възкресението и божествената светлина, макар неговата същност да остава обект на различни тълкувания и научни хипотези.
Според църковното предание Благодатният огън се явява в отговор на молитвите на Йерусалимския патриарх, духовенството и хилядите поклонници, събрани в навечерието на Великден. Събитието се възприема като „чудото на слизането на светлината“, носещо силно духовно значение за християните.
Подготовката започва още в съботната сутрин, когато параклисът се проверява щателно за всякакви източници на огън, с цел да се изключи човешка намеса. В този процес участват представители на различни религиозни общности в Йерусалим, включително мюсюлмански представители.
След инспекцията светилището се запечатва, а входът се фиксира с восъчни печати, поставени от духовници на няколко християнски изповедания – католическата, арменската и коптската църква. Това символизира, че вътре няма изкуствен източник на светлина.
По традиция единствено православните християни приемат първи Благодатния огън, който впоследствие се предава и на други църкви. В момента на ритуала Йерусалимският патриарх влиза сам в параклиса, докато хиляди вярващи очакват извън него.
В народните вярвания съществува и крайно драматично предание, според което липсата на слизане на огъня би имала апокалиптично значение за света – макар това да остава част от фолклорната традиция, а не от официалното църковно учение.
По традиция пламъкът се разпространява чрез снопове свещи, които вярващите запалват и с които се поздравяват с възгласа „Христос Воскресе“.
Тази година обаче българска църковна делегация няма да присъства в Йерусалим заради напрежението в региона. Решението е взето от Светия синод, като е уточнено, че Благодатният огън ще бъде съхраняван в страната и разпределен към различни манастири и храмове.
