Процесът по присъединяване на България към еврозоната се развива без сътресения, но ефектите върху цените вече са до голяма степен реализирани. Това заяви пред БНТ председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков, който прогнозира, че инфлацията през 2026 г. ще се забави и ще се движи около 4%.
По думите му техническата подготовка за въвеждането на еврото е била направена отдавна, най-вече от банковия сектор, докато политическите решения са се забавили. „Банките са готови от години. Политиците дойдоха в последния момент“, коментира Дянков.
Той обърна внимание и на слабости в приетите регулации срещу спекулативно повишаване на цените. Според него законодателството позволява налагане на глоби на некоректни търговци, но не ги задължава да върнат старите цени. Това на практика оставя възможност повишенията да се запазят, въпреки санкциите.
Дянков подчерта, че значителна част от бизнеса вече е повишила цените още преди формалното влизане в еврозоната. Именно това, по думите му, е причината за ускоряването на инфлацията през втората половина на миналата година. „Декември беше първият месец с известно успокояване. Очаквам тази година инфлацията да е по-ниска от миналата – около 4%, вместо 5–5,5%“, каза той.
Според него този спад не бива да се тълкува като директен положителен ефект от еврото, а по-скоро като резултат от факта, че търговците вече са калкулирали поскъпването и няма икономически стимул да връщат цените надолу.
В някои отрасли, допълни Дянков, пазарът може да се саморегулира чрез конкуренцията, но в други – особено при стоки от първа необходимост – потребителите нямат реален избор. „Млякото може да е по-скъпо, но ще го купите, защото ви трябва. А търговците не действат изолирано – те следят и се нагаждат един към друг“, посочи той.
По отношение на публичните финанси Симеон Дянков изрази скептицизъм, че страната ще има приет редовен бюджет още през март. Според него по-реалистичният срок е средата на годината.
