Море, басейн и слънце често са синоним на отдих, но няколко часа във водата могат да доведат до силна болка в ухото и прекъсване на почивката. Според д-р Калоян Чилингиров, специалист по ушно-носно-гърлени болести, подобно оплакване почти винаги изисква внимание, тъй като зад усещането за „вода в ухото“ може да стои външен отит, известен като „ухото на плувеца“, както съобщава town.bg.
Външният отит представлява възпаление на кожата в областта на външния слухов проход. Лятното време създава благоприятни условия за развитието му, тъй като самият слухов проход е полузатворена, топла и влажна кухина, в която попаднала замърсена вода улеснява размножаването на бактерии. Най-често откривани причинители в такива случаи са Pseudomonas aeruginosa и Staphylococcus aureus, отбелязва д-р Чилингиров.
Началните симптоми могат да изглеждат тривиални и да се оприличат на останала вода: лек дискомфорт, усещане за пълнота или „пулсиране“. С напредване на възпалението неприятните усещания се усилват и се появяват парене, болка, отделяне на течност от ухото и временен спад в слуха. При по-силно засягане слуховият проход може да се стесни, което допълнително влошава проводимостта на звука към тъпанчевата мембрана.
Рисковите групи са ясно очертани. Най-често засегнати са децата, които често използват пръст, нокът или клечки за уши за почистване и така увреждат деликатната кожа на слуховия проход, давайки врата за инфекция. Другата уязвима група са хората със захарен диабет, особено възрастните с хронични промени в имунитета и кръвообращението, при които рискът от усложнения е по-висок.
Лекарят предупреждава и за опасните практики при първи симптоми. Много хора се опитват да „извадят“ водата с клечки за уши, пръсти или да почистват с нокти — поведение, което може да нарани кожата и да улесни навлизането на бактериите. Също така не е препоръчително да се слагат произволни капки за уши преди преглед, тъй като те често не облекчават състоянието и в някои случаи могат да влошат инфекцията. Като временно средство за облекчаване на болката до преглед могат да се използват болкоуспокояващи като ибупрофен или парацетамол.
Ключовият съвет е да се потърси специалист при засилване на болката, поява на подуване или ако симптомите не отшумят в рамките на 48 часа. По време на преглед УНГ специалистът може да различи дали възпалението е на външния слухов проход, тъпанчевата мембрана или средното ухо — разликата има пряко отношение към избора на лечение и продължителността му.
Микробиологичното изследване има място при съмнение за външен отит, тъй като позволява да се установи точният причинител и чувствителността му към антибиотици. Това е важно, защото някои бактерии могат да проявяват резистентност или дори полирезистентност към стандартните широкоспектърни перорални антибиотици. В практиката това означава, че лечението трябва да бъде прецизно и съобразено с резултатите от изследванията, а не винаги да се разчита на общи рецепти.
В зависимост от тежестта локалното лечение с капки за уши, съдържащи антибиотици, често е достатъчно. При по-тежки случаи и при разпространение на инфекцията може да се наложи и системна терапия с перорални антибиотици. Д-р Чилингиров подчертава, че макар външният отит да изглежда „банален“, при лечението му има множество „подводни камъни“ и той не бива да се подценява.
За медиите и читателите това са важни новини — малко познато, но често срещано състояние през летните месеци, което може да развали почивката и да доведе до усложнения при несвоевременно лечение. В информационния поток на таун.бг и други платформи темата заслужава внимание заради практическите съвети за превенция и правилна реакция, когато се появи болка или други оплаквания от ушите.
Източник: dariknews.bg
Абонирайте се за нас в Google News.
