Екип под ръководството на д-р Ютака Йошимура от университета Кюшу предлага, че земната геомагнитна история може да съдържа повече полярни обръщания, отколкото досега се смяташе – заключение, което съобщава town.bg. Новите анализи използват статистически методи, пренаписващи интерпретацията на наличните магнитни данни, и представляват важни новини за геофизиците и стратиграфите, занимаващи се с датиране на скали и изучаване на дългосрочните промени в магнитното поле на Земята. В допълнение, работата поражда обсъждане за потенциалните рискове и последици за технологичното общество при бъдещи обръщания.
Магнитните полюси на Земята са се сменяли многократно през геологическото време – в определени периоди това, което наричаме магнитен север, всъщност е било магнитен юг. И в миналото, и днес тези обръщания не се случват равномерно. В края на юра честотата е била около едно обръщане на 100 000 години, но в по-нови периоди тяхната честота е намаляла наполовина. По-широките геоложки записи показват епохи с много рядки обръщания, включително дълъг период от приблизително 37 милиона години, известен като Креден нормален суперхрон (КНС), когато почти не са регистрирани смени на полюсите.
За изучаването на древните обръщания учените разчитат на магнитните свойства на желязосъдържащите скали. Когато разтопена лава се охлажда, магнитните минерали в нея фиксират ориентацията си според местното магнитно поле. По средноокеанските хребети това оставя „зеброви“ ивици с последователни участъци насочени на север или на юг. Въпреки това, интерпретацията на тези модели е трудна в епохи, когато океанската кора е оцелявала в малки участъци или е била подложена на ерозия и реставрация, което може да доведе до пропуснати сигнали за обръщания.
Работата на Йошимура и съавторите въвежда адаптивна оценка на плътността на ядрото на честотната лента (AKDE) като инструмент за търсене на „скрити“ обръщания, които не са били идентифицирани в традиционните хронологии. Методът позволява да се оцени по-детайлно вероятността за наличие на обръщане в моменти, където физическите доказателства са непълни или са били неправилно интерпретирани. Този подход следва примера от предишно откритие: преди около три години екипът на Йошимура идентифицира полярни обръщания в базалти от етиопски вулкани, които датират отпреди около 30 милиона години и които не са били регистрирани в други части на света.
Откритието в Етиопия е ключово за аргументацията на авторите: ако съвсем съвременни по геоложки мащаб скални образувания са дали пропуснати записи, е реалистично да се очаква, че подобни липси съществуват и в по-стари интервали. В анализа са идентифицирани четири последователни периода след КНС, всеки от порядъка на 14 милиона години, в които обръщанията изглеждат много редки. Вместо да приемат, че промяната е наистина липсвала, изследователите предполагат, че тези интервали може да крият невидими обръщания, чието включване прави картината на честотата много по-гладка и подлага явлението на по-когерентен модел.
Практическите приложения на тази по-плътна времева линия са двояки. От една страна, допълнителните обръщания биха подобрили възможностите за магнитно датиране на скални комплекси, което е от значение при реконструкция на тектонични движения и при секторите, занимаващи се с палеонтологични открития. От друга страна, по-редовните и предвидими патерни биха подпомогнали търсенето на физическите механизми, които генерират обръщанията, вместо те да се разглеждат като резултат от произволен шум в геодинамичните процеси.
Въпреки подчертаната промяна в разбирането, авторите напомнят, че техните извеждания са предварителни: те маркират моменти с повишена вероятност за допълнителни обръщания, а не представят нови, непоклатими геомагнитни записи. Работата обаче подкрепя една 40-годишна теория, според която скоростта на топлинния поток през границата между външното ядро и мантията играе роля в динамиката на обръщанията. Това връща фокуса към физическите модели и прави дебата за причините по-структуриран.
Независимо от това, остава много непълнота в разбирането кога и защо се случват обръщанията, което затруднява способността ни да прогнозираме бъдещи промени. За технологичното общество, зависещо от електрически мрежи и сателитни системи, подобни сценарии носят потенциални рискове и правят темата предмет на важни новини и последващи изследвания. В контекста на медийното отразяване таун.бг и други източници ще следят развитието на изследването и евентуалните следващи находки.
Абонирайте се за нас в Google News.
