Брутният външен дълг на България – включващ публичните и частните задължения – бележи съществено увеличение на годишна база, показват предварителните данни на Българската народна банка. Към края на октомври той достига 53,557 млрд. евро, което представлява ръст от 10,3% спрямо същия период на миналата година.
За сравнение, в края на октомври 2024 г. външният дълг на страната е възлизал на 48,564 млрд. евро, или с близо 5 млрд. евро по-малко от отчетеното сега ниво. Така задълженията вече се равняват на 47,7% от прогнозния брутен вътрешен продукт, при 46,4% от БВП година по-рано.
Структурата на дълга показва спад при краткосрочните задължения, които към края на октомври 2025 г. са 8,159 млрд. евро. Те представляват 15,2% от общия външен дълг и 7,3% от БВП, като намаляват с над 320 млн. евро спрямо година по-рано.
За сметка на това дългосрочните задължения продължават да растат и достигат 45,398 млрд. евро. Те формират близо 85% от външния дълг и 40,4% от БВП, като увеличението на годишна база надхвърля 5,3 млрд. евро.
Данните сочат още, че повече от две трети от външните задължения – 36,217 млрд. евро – са с остатъчен матуритет над една година. Преобладаваща остава и деноминацията в евро, като 80% от дълга е в единната европейска валута, спрямо 77,1% година по-рано.
Най-сериозен ръст се отчита при външния дълг на сектор „Държавно управление“, който достига 17,631 млрд. евро, или 15,7% от БВП. Това е увеличение с над 4,5 млрд. евро на годишна база, а делът му в общия външен дълг вече е близо една трета.
В същото време задълженията на Централната банка намаляват до 1,999 млрд. евро, докато тези на другите парично-финансови институции нарастват до 7,548 млрд. евро. Умерен ръст се отчита и при задълженията на останалите сектори в икономиката.
На обратния полюс е вътрешнофирменото кредитиране, което се свива до 13,178 млрд. евро, или 11,7% от БВП, отбелязвайки спад от близо 700 млн. евро спрямо октомври 2024 г.
