Държавата подготвя нов подход за изчисляване на т.нар. „справедлива стойност“ на част от основните хранителни продукти. Целта е чрез специална методика да се установява кога пазарните цени се отклоняват съществено от икономически обоснованите им нива.
Предложението обаче вече раздели експертите. Според едни то може да осигури по-голяма прозрачност и да помогне при установяване на нелоялни практики, докато други предупреждават, че прекомерната административна намеса може да има обратен ефект върху пазара.
Проектът на методика е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на иновациите и икономическия растеж. Изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев уточнява, че „справедливата цена“ не трябва да се разбира като възможно най-ниската цена.
По думите му инструментът е сравнително умерен, но при значителни отклонения от изчислената стойност могат да последват проверки. Ако бъдат установени нелоялни търговски практики, са възможни и санкции.
Финансовият журналист Стефан Антонов обаче поставя под въпрос възможността административна формула да определи действителната пазарна цена на дадена стока. Методиката съчетава български цени, европейски ценови паритет, производствени разходи и определени маржове.
Според Антонов върху крайните цени влияят множество променливи, сред които цените на петрола, инфлацията и състоянието на европейската икономика. Той предупреждава, че прекаленият натиск върху бизнеса може да ограничи предлагането и вместо поевтиняване да доведе до ново поскъпване.
Сериозни резерви изрази и председателят на Асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров. Според него методиката може да се окаже по-скоро още един статистически инструмент, отколкото реален механизъм за промяна на цените.
Зоров посочва, че при някои млечни продукти вече се наблюдават значителни разлики между отделните етапи на търговската верига. Според него обаче са необходими конкретни действия, а не единствено нови изчисления.
Той поставя под съмнение и доколко предложената формула отразява реалните разходи на производителите. Като пример посочва млекопреработвателния сектор, където производствените разходи са нараснали, без изкупната цена на млякото да се е увеличила съществено.
Като пример за работата на методиката е посочено сиренето. При отчетена цена на едро в България от 5,62 евро и средна стойност от 9,20 евро в избрани европейски държави, след прибавяне на определените разходи и маржове се получава изчислена „справедлива стойност“ от 7,71 евро.
Именно този пример според критиците показва основния проблем пред новия подход: държавата може да изчисли ориентировъчна стойност, но това не гарантира, че тя ще съвпадне с действителните разходи, качеството на продукта или реалната цена, на която той се търгува.
Предстои общественото обсъждане да покаже дали методиката ще бъде приета в този вид и как ще се прилага на практика.
