„Демократична България“ даде остра оценка на първите 100 дни от управлението на кабинета на „Прогресивна България“, начело с премиера Румен Радев. От формацията определиха действията на правителството като сериозно отклонение от заявените в началото амбиции за реформи, модернизация и промяна на модела на управление.
Според ДБ управляващите са получили значително обществено доверие и са поели ангажименти за ограничаване на поскъпването, икономическо развитие, демонтаж на олигархичните зависимости и възстановяване на държавността. След изтичането на първите 100 дни обаче опозицията оценява резултатите като незадоволителни.
От формацията обобщават критиките си в 5 основни направления: увеличаване на дълга и данъците вместо структурни промени, кадрови назначения вместо премахване на зависимости, управленска програма без достатъчно измерими цели, отслабване на позициите на България в Европейския съюз и задълбочаване на общественото разделение.
Цените остават основен проблем
Според ДБ едно от най-силно заявените обещания на правителството – да овладее цените – не е изпълнено. От партията смятат, че вместо политики за стимулиране на конкуренцията и укрепване на регулаторите, управляващите са избрали финансова политика с по-високи разходи и значителен дефицит.
Опозицията предупреждава, че подобен модел може да доведе до допълнително задлъжняване, увеличаване на осигурителната тежест и последващ натиск за повишаване на данъците. Според ДБ основната тежест ще бъде понесена от средната класа и икономически активните граждани.
„Старите зависимости просто се пренареждат“
ДБ атакува остро и заявката за демонтаж на олигархичния модел. Според партията смяната на предишни политически фигури с настоящите управляващи сама по себе си не означава премахване на системата от зависимости.
От формацията твърдят, че вместо да бъдат прекъснати старите връзки, те се пренареждат в институции като службите, регулаторите, здравеопазването, енергетиката и държавните предприятия.
Особено критични са оценките за кадровата политика. От ДБ използват ироничното определение, че „герберските калинки станаха прогресивни копринки“, за да подчертаят тезата си, че се извършва смяна на кадри, а не реална промяна на управленския модел.
Здравеопазването е посочено като пример за този подход. Според опозицията увеличаването на финансирането и централизацията без премахване на съществуващите зависимости не представляват истинска реформа.
Управленската програма – твърде много срокове, малко измерими резултати
Според ДБ правителствената програма, представена след изтичането на първите 100 дни, не дава достатъчно ясни критерии, по които обществото да оцени успеха на заложените политики.
От партията посочват, че липсват конкретни изходни показатели, измерими резултати и механизъм за публична отчетност. Според тях поставянето на срок без ясно определен критерий за изпълнение не може да бъде определено като реална реформа.
Критики за външната политика
Особено сериозни са обвиненията на ДБ към правителството за отслабване на влиянието на България в ЕС. От формацията определят отсъствието на страната от редица европейски инициативи в областта на сигурността, отбраната и Черноморския регион като знак за изолация.
Според опозицията подобна политика не увеличава националния суверенитет, а ограничава възможността България да участва във вземането на решения, които пряко засягат сигурността и икономическото развитие на страната.
ДБ критикува и търсенето на отделни двустранни договорености и определя противоречивите сигнали към различни международни партньори като източник на нови зависимости.
Обвинения в задълбочаване на разделението
В заключителната част на оценката си ДБ обвинява правителството и в политика на противопоставяне между различни части на обществото.
Като пример от партията посочват реакциите на премиера след убийството в Пловдив и твърдят, че вместо конкретни мерки срещу радикализацията и оценка на работата на службите са последвали политически обвинения към опозицията.
Критика е отправена и към отношението на управляващите към обществените медии. Според ДБ властта не трябва да определя кои медии са „правилни“ и кои не, а да гарантира тяхната независимост от политически натиск.
От формацията настояват и за реални промени в прокуратурата и съдебната система. Според тях публичното недоволство от съществуващи зависимости не е достатъчно, когато управляващите разполагат с необходимата политическа тежест да предложат конкретни реформи.
В края на позицията си „Демократична България“ заявява, че ще продължи да изпълнява ролята си на дясна опозиция и коректив на управляващите.
Основното послание на формацията е, че избирателите не са дали подкрепата си за поредна смяна на ръководството на съществуващата система, а за реална промяна в начина, по който държавата се управлява.
