Председателят на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ Николай Денков отправи остра критика към руската политика и начина, по който според него се представя режимът на Владимир Путин. В публикация в социалните мрежи той заяви, че чрез пропаганда се разпространява тезата, че Русия е антифашистка държава, докато фашизмът се свързва с либералния свят.
Денков представи поредица от характеристики, които според него са присъщи на т.нар. „рашизъм“. Сред тях той посочи агресивния национализъм и оправдаването на военни действия срещу независими държави, като даде за пример войната в Украйна.
Като друга отличителна черта политикът посочи империализма и стремежа към възстановяване на влиянието върху бивши съветски територии. Според него тази политика създава предпоставки за заплахи и към други държави в региона.
В публикацията си Денков обърна внимание и на култа към личността на руския президент. По думите му политическата система в Русия е изградена около силна фигура на лидера, докато неговите противници са подложени на натиск, преследване или репресии.
Сред останалите явления, които той определя като характерни за режима, са използването на термини като „денацификация“ за политическо заклеймяване на противници, възхвалата на войната и насилието, както и представянето на вътрешната опозиция като заплаха за държавата.
Особено внимание Денков отделя на връзката между православието, национализма, политическата власт и военната политика. Той критикува ролята на Руската православна църква и подкрепата, която според него тя оказва на военните действия.
Като още един елемент от руската политика Денков посочва създаването на постоянен външен враг. Според него НАТО и западните държави системно са представяни като основна заплаха за Русия.
Политикът отправя критики и към медийната среда, като обвинява руската власт в ограничаване на свободата на словото и използване на пропагандни канали и организирани кампании за влияние. По думите му чрез тях се атакуват опоненти, насаждат се страх и разделение и се насърчава агресивна риторика.
В заключение Денков направи паралел с България, като заяви, че вижда определени сходства в начина, по който се води политическата комуникация и се атакуват опоненти. Той подчерта, че според него българското общество няма да бъде лесно подчинено чрез пропаганда, тъй като гражданите вече са свикнали със свободното движение, работа и живот в рамките на Европа.
Позицията му предизвиква остра политическа дискусия, тъй като поставя въпроса докъде могат да стигнат приликите между авторитарните модели и политическите процеси в България.
