Българите ще започнат да работят за себе си едва след 3 юни тази година, показват изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ). Това е т.нар. Ден на данъчната свобода – символичната дата, до която доходите на гражданите отиват за попълване на държавния бюджет чрез различни данъци и осигуровки. През 2025 г. тя идва рекордно късно, отбелязват от ИПИ.
Според анализа, българите ще са работили 154 дни, за да изработят предвидените в бюджета приходи – това се равнява на близо 590 млн. лв. на ден, при очакван БВП от 215 млрд. лв. за годината. Основната причина за закъснението е експанзията на бюджета – ръст в приходите от 36–37% от БВП в последните години до 41,9% от БВП през 2025 г.
Растящи разходи и рекорден нов дълг
Фокусът върху бюджета тази година пада и върху разходната част, като парламентът е одобрил 96,7 млрд. лв. консолидирани разходи – с 18 млрд. лв. повече спрямо 2024 г. Това е 44,9% от БВП, най-високият дял за последните 20 години.
Въпреки амбициозните цели за приходи, в бюджета е заложен дефицит от 6,4 млрд. лв., като основната несигурност идва от плана за събираемост на ДДС. Наред с това, държавата предвижда и нов дълг в размер на 19 млрд. лв. само за 2025 г.
Данъчната свобода се отдалечава с всяка година
За сравнение, през 2024 г. денят на данъчна свобода беше 13 май, през 2022 г. – 26 май, а през 2021 г. – 20 май. Тенденцията показва увеличаване на държавната тежест върху доходите на гражданите.
ИПИ призовава фокусът в бъдещите политики да бъде насочен към ограничаване на прекомерното разширяване на държавните разходи и контрол върху натрупването на дълг.
