Присъединяването на България към еврозоната ще действа като силен дисциплиниращ фактор за икономиката и публичните финанси, заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за „Капитал“, публикувано на официалния сайт на БНБ. Според него членството ще постави допълнителен натиск върху страната да повиши конкурентоспособността си и да възстанови устойчивата фискална политика.
Радев подчерта, че макар България да разполага с ниско равнище на държавен дълг, това само по себе си не е достатъчна гаранция за стабилност. По-важна е посоката, в която се развиват публичните финанси. „През последните пет години тази траектория е негативна и това е ясно отчетено във всички професионални анализи“, посочи той, като допълни, че именно затова международните институции настояват за връщане към строга бюджетна дисциплина.
По думите му ключовият въпрос е каква роля трябва да има държавата в дългосрочен план – тема, която според него изисква открит политически дебат и ясни решения. Радев даде конкретен пример, като посочи, че за да се запази стабилността на сегашния модел на публични финанси, държавните разходи не бива трайно да надхвърлят около 40% от брутния вътрешен продукт. Превишаването на този праг води до неизбежен избор между по-високи данъци, по-голям дълг или комбинация от двете.
Управителят на БНБ отбеляза, че би било полезно политическите партии ясно да заявят позициите си по тези въпроси в икономическите си програми, тъй като те трябва да се отразяват в бюджета чрез конкретни мерки и реалистични планове.
Относно забавянията по пътя към еврозоната Радев напомни, че първоначалният план е предвиждал членство още от 1 януари 2023 г., но политическата нестабилност е отклонила страната от този график. „Хърватия стартира по-късно от нас и стигна до финала, докато ние се лутаха в политическия лабиринт. Въпреки това стратегическата цел в крайна сметка беше запазена“, коментира той.
Радев се спря и на ролята на валутния борд, като подчерта, че макар той да е една от най-успешните икономически реформи в новата ни история, не бива да му се приписват „свръхестествени качества“. По думите му бордът не е предотвратил влошаването на фискалната позиция и е можел да бъде отменен с парламентарно решение. „Дисциплиниращият ефект на еврозоната няма да бъде по-слаб“, добави той.
Като член на Управителния съвет на Европейската централна банка Радев подчерта, че за да извлече максимални ползи от членството, България трябва да следва три основни направления: предвидима макроикономическа политика със стабилна фискална рамка, реални структурни реформи и активна роля в институционалните процеси на еврозоната.
По отношение на обмяната на левове в евро управителят на БНБ увери, че процесът протича без логистични затруднения, като към момента вече над една трета от наличните левове в обращение са изтеглени. Подобна динамика е била наблюдавана и в други нови членки, включително Хърватия.
Радев предупреди да не се създават нереалистични очаквания, че еврото само по себе си ще реши структурните проблеми на икономиката или напълно ще изсветли сивия сектор. „Нито е полезно да се вярва в катастрофални сценарии, нито да се възлагат свръхочаквания на по същество технически процес“, заяви той.
Гуверньорът не очаква и съществени промени в лихвените проценти по кредитите вследствие на членството в еврозоната. Той допълни, че БНБ подкрепя инициативата за осигуряване на директен достъп на гражданите до инвестиции в държавни ценни книжа, като определи като реалистично този инструмент да бъде въведен до края на годината.
