Плавното въвеждане на еврото в България е резултат от дългогодишна финансова стабилност и натрупан институционален капацитет. Това посочва управителят на Българска народна банка Димитър Радев в анализ, публикуван в новия брой на тримесечния бюлетин на Асоциация на банките в България.
Според него най-ясният знак за успешното преминаване към единната валута е липсата на извънредни сътресения. Платежните системи работят без прекъсвания, банковата ликвидност остава на стабилни нива, а поведението на домакинствата и бизнеса се характеризира с предвидимост.
Радев отбелязва, че не се наблюдават негативни ефекти върху кредитния риск или качеството на банковите портфейли, които да са следствие от смяната на валутата. По отношение на цените той подчертава, че първоначалните корекции са ограничени и съпоставими с опита на други държави, преминали към еврото. Това позволява дебатът за икономическите ефекти да се води на база реални данни, а не на спекулации.
Новата рамка за управление на рисковете
„Еврото не елиминира рисковете, но променя начина, по който ги управляваме“, пише още управителят на централната банка. Той акцентира, че глобалната среда остава сложна – с геополитически напрежения и колебания на международните пазари. Разликата, по думите му, е че България вече функционира в рамките на общата европейска парична и надзорна система.
БНБ и търговските банки участват в надзорния механизъм на еврозоната – от оценката на риска до предприемането на коригиращи действия. Това означава по-високи изисквания, но и по-добра координация, по-голяма прозрачност и съпоставимост с останалите страни членки.
В заключение Радев подчертава, че самото членство в еврозоната не е автоматична гаранция за стабилност. То предоставя рамка, в която силните и слабите страни на финансовата система стават по-видими. Оттук нататък устойчивостта ще зависи от качеството на управлението, ефективността на надзора и професионалната отговорност на всички участници в банковия сектор.
