На 26 октомври православната църква и българският народ честват Димитровден – празник в чест на свети Димитър Солунски. Според житието, свети Димитър, роден през III век в Солун, заема поста управител на града и открито подкрепя християнската вяра. Поради това е хвърлен в тъмница и загива мъченически, след което е почитан като покровител на Солун и закрилник на християните.
Димитровден е свързан и с редица народни вярвания и обичаи. Според българския фолклор от този ден започва зимата, а светията е предвестник на студеното време. Според преданията, св. Димитър язди червен кон и от бялата му брада падат първите снежинки. Друга легенда разказва как той е брат близнак на свети Георги, и двамата си поделят годината – лятото за свети Георги, а зимата за свети Димитър.
В този ден се спазват обичаи като обредното „полазване“ – гадаене по първия гост, който ще определи плодородието и успеха през годината. Началото на Димитровден е и начало на период на сватби и годежи, като традиционно млади моми извиват хоро пред ергени и техните родители.
На Димитровден празнуват именниците с имена като Димитър, Митко, Димка и други. По традиция гостите носят бели цветя, увити с червен конец, за здраве и благополучие на именника. На трапезата присъстват ястия като курбан, гювеч от овнешко и пилешка яхния, варена царевица, тиква и пита с ябълки.
Празникът е свързан и с професиите на ковачи, техници, инженери и металурзи. Датата е избрана и за ден на градове като Сливен и Видин, където се провеждат местни празненства.
