Наказанията на футболистите на ЦСКА и Левски – Макс Ебонг и Кристиан Димитров – разпалиха широко обсъждане след мача за Суперкупата на България. ЦСКА публикува остра позиция, а в социалните мрежи остават спорове защо за едното нарушение бе наложена санкция от три срещи, а за другото – само от една. Дисциплинарната комисия на БФС оповести мерките, но в официалното си решение не посочи изрично кои текстове от правилника са приложени, което допълнително засили интереса около мотивите за двата различни размера на наказанията, съобщава town.bg. Този случай намери място и в редиците на важни новини в спортните среди и предизвика коментари от привърженици и експерти в таун.бг.
Първият общ извод от справка в Дисциплинарния правилник е, че и двете санкции са наложени за действия, извършени при спряна игра. Въпреки това размерите на наказанията са различни, защото нарушенията са квалифицирани по отделни алинеи на чл. 22, т. 2. При Кристиан Димитров Комисията е приложила чл. 22, т. 2, буква „з“, който гласи: „Брутално поведение – като бутане, блъскане, дърпане, използване на прекомерна сила, настъпване, хапане – при спряна игра“. За това нарушение правилникът предвижда спиране на състезателните права за една среща и глоба в размер на 260 евро, което е и наложената санкция за Димитров.
При Макс Ебонг обаче санкцията е по-тежка — три мача лишаване от права и глоба от 410 евро. Тази мярка съответства на чл. 22, т. 2, буква „г“, където е записано: „Удар или опит за удар с ръка или с крак на друг състезател – при спряна игра“. За това нарушение правилникът предвижда именно спиране на състезателните права за три срещи и глоба от 410 евро. По размерите на наложените санкции става ясно, че Комисията е направила различна квалификация на събитията, а не е наказала единия случай заради активна игра и другия – при спряна.
Тази формална разлика между „брутално поведение“ и „удар или опит за удар“ е централният момент в спора. Критиците на решението на Дисциплинарната комисия посочват, че е трудно да се обоснове защо „брутално поведение“ носи по-леко наказание от директния удар, докато защитниците на процедурата изтъкват, че именно прецизното текстово описание и терминологията в правилника определят границите на санкциите. На практика повече тежест има начинът, по който е описано действието в съдилищния доклад и как то се вписва в съответната буква на член 22.
От казаното следва и изводът, че спорът не е дали действията са извършени при спряна или при активна игра — и двете са разгледани като случили се при спряна игра — а дали конкретните движения, контакти и намерения на футболистите са били правилно квалифицирани от страна на реферите и от Комисията. Именно описанието в съдийските доклади и юридическата оценка на събитията диктуват дали ще бъде приложена алинея „з“ или „г“ и съответно какъв ще бъде размерът на наказанието.
Реакцията на ЦСКА към санкцията за Макс Ебонг бе остра и недоволна: в своята позиция клубът говори за „двоен аршин“ и нарече решението „потресаващо“. Този тон допълнително подгря обществения дебат и повиши вниманието към начина, по който Комисията аргументира своите решения. Докато някои очакват по-ясно и пълно обяснение от БФС за приложените текстове, други отбелязват, че правилникът дава ясни санкции за конкретни описания на нарушенията и че разнообразието от формулировки не винаги води до симетрични наказания.
В заключение, за да се разбере логиката на наложените мерки, е необходимо внимателно сравнение на съдийските доклади и на начина, по който конкретните действия са описани спрямо текстовете на чл. 22, т. 2. Засега фактите остават: Макс Ебонг е наказан с три мача и глоба от 410 евро по чл. 22, т. 2, буква „г“, а Кристиан Димитров с един мач и глоба от 260 евро по чл. 22, т. 2, буква „з“. Тези решения продължават да присъстват сред новини и важни новини в спортните среди и да предизвикват дебат за последователността на прилагане на дисциплинарните норми.
Абонирайте се за нас в Google News.
