Дизелът в България е поскъпнал с близо 18% само за месец, а разликата спрямо бензина вече достига около 24 евроцента. Причината обаче не е толкова в поскъпването на суровия петрол, колкото в затрудненията при преработката му и недостига на подходящи суровини за рафинериите.
Според Димитър Хаджидимитров, заместник-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива, редица рафинерии са изградени така, че да работят най-ефективно с определени сортове нефт. Когато те не са достъпни, предприятията трябва да преминават към по-скъпи алтернативи, което директно се отразява върху крайната цена на горивата.
Това важи и за българската рафинерия, която първоначално е била проектирана основно за преработка на руския сорт „Уралс“. В момента обаче се използват 5-6 други вида нефт, които са по-скъпи.
Европа губи рафинерии, а това натиска цените нагоре
Допълнителен проблем е намаляването на европейския капацитет за преработка. По думите на Хаджидимитров през последните 5 години на континента са затворени около 20 рафинерии.
Така Европа става все по-зависима от внос на готови горива. При ограничени количества пазарът реагира с по-високи цени, като според експерта Европа в момента плаща значително повече за някои готови горива в сравнение с други големи пазари.
7 от всеки 10 литра са дизел
Дизеловото гориво има огромен дял в потреблението у нас. Около 70% от горивата на българския пазар са дизел, докато бензинът заема приблизително 20%, а авиационното гориво около 8%.
През летния сезон търсенето на дизел и авиационно гориво традиционно остава високо. Това допълнително поддържа цените.
Има ли шанс за поевтиняване?
В краткосрочен план прогнозата е по-скоро оптимистична. При запазване на спокойна обстановка средната цена на дизела, която в момента е около 1,88 лв. за литър, може да се понижи под 1,85 лв., а при благоприятно развитие дори до около 1,84 лв. до края на седмицата.
По-сериозен спад обаче би могъл да настъпи при трайно успокояване на геополитическата обстановка, прекратяване на бойните действия и нормализиране на транспортните разходи.
Според Хаджидимитров при такъв сценарий през есента цените могат постепенно да се върнат към нивата от началото на лятото, когато дизелът за кратко е достигал около 1,50 лв. за литър.
Защо плащаме толкова на колонката?
При цена между 1,78 и 1,88 лв. за литър приблизително половината от крайната стойност се формира от акциз и ДДС. Останалата част включва стойността на готовото гориво, транспорта, преработката и търговската печалба.
Точната структура на цената обаче се променя според стойността на суровината, разходите за преработка, транспорта и моментната ситуация на международните пазари.
Няма недостиг на нефт, проблемът е друг
Според експерта в световен мащаб няма реален недостиг на нефт. По-сериозното затруднение е свързано с превръщането му в готови горива.
Рисковете се увеличават и заради проблеми с отделни рафинерии в различни части на света, включително в Близкия изток и Русия. Всяко прекъсване на производството или доставките може да доведе до ново поскъпване.
Затова развитието на военните конфликти и международната търговия остават решаващи за цените на горивата. Ако напрежението намалее, транспортът се нормализира и доставките се увеличат, натискът върху цените би трябвало да отслабне.
За българските шофьори най-близката прогноза е по-благоприятна: ако не се появи нова ескалация, дизелът може да започне да поевтинява още през следващите дни.
