Преподобният Пимен, роден около 1540 г. в София и кръстен Павел, получил образование по четмо, писмо и иконопис от йеромонах Тома, който служел в храма „Св. Георги“. След смъртта на родителите си и учителя си, Павел раздал имуществото си на бедните и постъпил в манастира Зограф на Атон. Там приел монашеското име Пимен и бил ръкоположен за йеромонах на 30-годишна възраст. Получил дар на чудотворна молитва и избрал уединен живот в гората, посещавайки манастира само за причастие.
На 55 години, св. Георги му се явил с призив да помогне на българския народ, останал без духовни водачи. Пимен се завърнал в България и обиколил стотици селища, проповядвал и наставлявал във вярата. По негово дело били построени и обновени около 300 църкви и 15 манастира, които често украсявал със стенописи. Също така преписвал и украсявал ръкописи.
Последните си дни Пимен прекарал в Черепишкия манастир, където починал на 3 ноември 1620 г.
