На 18 януари всяка година се отбелязва Атанасовден, посветен на свети Атанасий. Макар и да не е български светец, народът го е възприел като свой, заедно със свети Антоний, след приемането на християнството. Двамата светци, родени в Древен Египет, често се свързват в народните вярвания като братя или като майстор и калфа.
Свети Атанасий е роден в бедно християнско семейство и от малък се увлича по християнските идеи. Това впечатлява Александрийския архиепископ Александър, който става негов духовен наставник. След образованието си Атанасий става секретар на архиепископа, а през 319 г. е ръкоположен за дякон. Той участва в Първия вселенски събор в Никея през 325 г., където се противопоставя на учението на Арий.
През 326 г. св. Атанасий става архиепископ на Александрия. В тази си роля той води борба срещу противниците на официалната християнска догма. Интригите на опонентите му го принуждават да прекара години в изгнание, където се посвещава на проповеди и житиеписание. Именно там написва житието на св. Антоний, своя духовен предшественик.
Св. Атанасий умира на 18 януари 376 г., на 76-годишна възраст, след като здравето му се влошава.
Свети Атанасий се почита като покровител на зимата, снега и студа. Според народното поверие на Атанасовден той „съблича кожуха си“, за да даде път на лятото. Летният св. Атанас пък го облича отново, за да настъпи зимата. Тази представа е обобщена в поговорката: „Атанас гялди и яз гилди“ (Атанас дойде, и аз дойдох).
Атанасовден е символ на прехода в сезоните и на вярата в обновлението на природата.
