На 5 декември православната църква чества Свети Сава, който посвещава живота си на служене на Бога, молитва и духовно уединение. Роден през IV век в Кападокия, той се оттегля в манастир едва на 18 години, търсейки усамотение и пълна отдаденост на вярата.
Според преданията, Сава намира своя духовен дом в пустиня край изсъхналия Силоамски поток, където изгражда пещерен манастир. Той помага на нуждаещи се, включително и на гладни разбойници, които впоследствие му се отблагодаряват. Постепенно около него се събират други последователи, и долината се превръща в духовен център за пустинници.
Свети Сава използва богатото наследство, оставено от майка му, за да построи манастири, болници и страноприемници. Слави се като духовен ръководител, който учи последователите си на смирение, кротост и пълно упование на Бога. Умира на 94 години през 533 година, оставяйки след себе си пример за вяра и състрадание.
В народните вярвания в България Свети Сава често се възприема като жена светица – покровителка на чумата, сестра на Св. Варвара и Св. Никола. На Савинден празнуват хора с имена като Сава, Слав, Светослав и техните производни.
