Успешният проект отдавна не се измерва единствено с това дали е завършен в срок и в рамките на определения бюджет. В среда на бързи технологични промени, растящи изисквания и все по-сложни бизнес процеси управлението на проекти се превръща в ключов фактор за успеха на компаниите. Особено видимо е това в строителството – сектор, в който една управленска грешка може да има отражение върху целия процес.
Именно пресечната точка между теорията и реалния бизнес е в основата на професионалния път на доц. д-р инж. Надя Маринова – преподавател в Нов български университет и мениджър с практически опит в управлението, консултирането и реализацията на проекти в строителството, туризма и онлайн обучението.
Управлението на проекти вече е много повече от график и бюджет
Съвременният проектен мениджмънт изисква едновременно стратегическо планиране, управление на хора и ресурси, контрол на риска, способност за бързо вземане на решения и адаптация към промени. В строителния сектор тази комплексност се вижда особено ясно – от първоначалната концепция и проектирането до избора на технологии и материали, координацията между отделните участници и достигането до крайния резултат.
Темата за управлението на проекти заема централно място и в академичната работа на доц. Маринова. През миналата година тя публикува монография, посветена на тази област, в която систематизира натрупаните знания и практически наблюдения върху процесите, стоящи зад успешната реализация на един проект.
Това е и една от отличителните характеристики в професионалния ѝ профил – връзката между преподаването на управление на проекти, мениджмънт и маркетинг и непосредственото им приложение в реална бизнес среда.
Строителството като изпитание за добрия мениджър
В строителството крайният резултат е видим, но зад него остават десетки решения, рискове и процеси, които клиентът никога не вижда. Именно управлението им определя дали първоначалната идея ще се превърне в успешно завършен проект.
В свое интервю доц. д-р инж. Надя Маринова описва философията си по следния начин:
„За мен иноваторски дух е промяна, понякога дори с цената на това да обърнеш всичко наопаки. Това е да имаш смелостта и силата да реализираш мечтите си, като им добавиш креативност чрез набелязването на конкретни действия. Движещата сила са промяната и прилагането на нестандартни подходи.“
Зад тази философия стои разбирането, че добрият мениджър не трябва просто да следва предварително начертан план. Той трябва да може да реагира, когато условията се променят, да предвижда рисковете и да носи отговорност за решенията си.
Самата Маринова го формулира категорично:
„Но да правиш революции означава да можеш да поемеш огромна отговорност. Да си сигурен в стратегия си и да можеш да доведеш проекта до успешен край. Във всеки нов проект, особено използвайки нови подходи, винаги има подводни камъни и непредвидени обстоятелства. Трябва да си готов за тях и да имаш силите да ги превъзмогнеш.“
От иновацията до реалния резултат
В строителния сектор иновациите все по-често са свързани не просто с архитектурата, а с целия жизнен цикъл на проекта – използваните материали, енергийната ефективност, технологиите, организацията на работа и начина, по който крайният продукт отговаря на очакванията на пазара.
„В строителния бранш – наред с тренда устойчивост, който следваме, се насочихме към въвеждане на нови материали и технологии и удовлетворяване на потребностите на пазара, който става все по-взискателен.“
Практически пример в професионалния път на Маринова е проектът New Point, за който тя казва:
„Новаторството превръща идеята в продукт, създаващ стойност за потребителите, които от своя страна са готови да платят за това. Заложих на това при проектирането на един от последните ми проекти, сградата New Point. Реализацията ѝ ме кара да се чувствам изключително горда и благодарна на целия екип. В New Point съчетах мечтите, уменията и познанията си, като приложих цялата си креативност.“
Този подход показва и по-широката промяна в разбирането за проектния мениджмънт. Ролята на ръководителя вече не приключва с контрола върху срокове, бюджети и изпълнители. От него се очаква да разбира пазара, да вижда крайния продукт през погледа на потребителя и още на етап концепция да знае каква стойност трябва да бъде създадена.
Технологиите променят инструментите, но не и отговорността
Навлизането на изкуствения интелект и дигиталните инструменти допълнително променя начина, по който се планират и управляват проекти. Част от рутинните задачи могат да бъдат автоматизирани, информацията се обработва по-бързо, а възможностите за анализ и координация нарастват.
Според доц. Маринова обаче технологията трябва да остане инструмент в ръцете на експерта, а не негов заместител:
„Използването на изкуствен интелект увеличава човешките възможности. Използването на софтуерни приложения ни дава „драфт варианта“, а ние трябва да го развием, спестява ни времето и усилията да го напишем от „бял лист“.“
Точно тук се очертава и една от големите задачи пред съвременния проектен мениджър – да използва новите технологии, без да прехвърля върху тях собствената си отговорност за крайния резултат.
Знание, което трябва да работи и извън аудиторията
Профилът на доц. д-р инж. Надя Маринова събира две сфери, които невинаги успяват да се срещнат достатъчно близо – академичното знание и реалната бизнес практика. Преподаването на управление на проекти, мениджмънт и маркетинг върви паралелно с реализацията и консултирането на проекти в различни икономически сектори.
И именно това е една от големите промени в съвременното разбиране за проектния мениджмънт. Теорията има истинска стойност тогава, когато може да бъде превърната в работещо решение – независимо дали става дума за строителна площадка, туристически бизнес, образователна среда или нов технологичен проект.
Защото зад всеки успешно реализиран проект в крайна сметка стоят не само добра идея и достатъчно ресурси, а способността някой да ги организира, управлява и превърне в конкретен резултат.
