Парламентарната група на ДПС внесе пакет от законодателни промени, насочени към защита на правата на пострадалите от т.нар. „възродителен процес“ и на българските граждани, живеещи в Република Турция. Предложенията обхващат изменения в Закона за гражданската регистрация, Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и Изборния кодекс.
Една от основните промени предвижда от регистрите на ЕСГРАОН да бъдат премахнати имената, наложени принудително по време на кампанията за смяна на имената през комунистическия режим. Предлага се също въвеждането на изрична забрана държавни служители да изискват подобни данни от гражданите, като при нарушение ще бъдат предвидени санкции.
Законопроектът включва и механизъм за възстановяване на имената на вече починали граждани, които са били засегнати от насилственото преименуване. Според вносителите така ще бъде направена още една стъпка към моралното и историческото възстановяване на справедливостта.
Втората група промени е свързана с репресираните от тоталитарния режим. От ДПС предлагат сегашната добавка към пенсиите на тези лица да бъде преобразувана в самостоятелна пенсия за репресия. Според мотивите това ще подчертае специалния обществен статут на хората, пострадали от политически преследвания и държавни репресии.
Сериозни изменения се предлагат и в Изборния кодекс. Сред тях е отпадането на изискването за уседналост при изборите за общински съветници, кметове и членове на Европейския парламент от България. Според авторите на проекта това ще разшири възможностите за участие на повече български граждани в изборния процес.
Предвижда се също премахване на езиковото ограничение за гражданите на държави от Европейския съюз, които не притежават българско гражданство, но участват в избори у нас. Целта е те да могат по-свободно да водят предизборни кампании и избирателите да разполагат с по-пълна информация при формирането на своя вот.
От ДПС аргументират предложенията с необходимостта от по-пълна защита на гражданските права, както и с желанието българското законодателство да бъде в съответствие с европейските демократични стандарти и принципите за широко участие на гражданите в обществения и политическия живот.
