Дворецът „Врана“ край София проследява своя път от османски чифлик до едно от ключовите царски владения в България, обвито в митове и лични истории на Фердинанд I. Мястото, където днес стои комплексът, е било частен чифлик на Осман паша преди Освобождението; след 1879 г. имотът сменя собствениците си, докато не попада в ръцете на хаджи Боне Петров, човек от близкия кръг на Васил Левски. Финансовите затруднения на Петров водят до ипотекиране и публична продан, при която д-р юрист Никола Радев печели търга за 56 000 златни лева, но само дни по-късно княз Фердинанд I изкупува имота и започва да го превръща в своя лична резиденция.
Превръщането на „Чардаклия“ в „Врана“ е систематичен процес: Фердинанд изкупува прилежащи парцели, оформя парк и стопанска територия и инвестира лични средства и заем от руския император Николай II за строителството на двата основни корпуса. В началото на XX век комплексът има парк от около 950 декара и стопанска земя близо до 1000 декара. Първата от основните сгради, ловната резиденция, е реализирана през 1904 г. по проект на арх. Георги Фингов, а представителният дворец е изграден в периода 1909–1912 г. под ръководството на арх. Никола Лазаров.
Интериорът на „Врана“ отразява стремежа към европейски разкош: дърворезбовани тавани, позлатена дъбова ламперия, декоративни елементи в стил „Делфт“ и колони, оформени с италианска техника стуко. Сред най-ценните дарове в сградата е Карелската столова — подарък от Николай II за пълнолетието на престолонаследника Борис, изработена от карелска бреза от руски майстори. До днес е запазен и оригинален асансьор „Шиндлер“, който все още работи и свидетелства за нивото на оборудване от началото на XX век.
След Първата световна епоха и политическите промени имотът преминава към цар Борис III, а впоследствие — към Симеон II. По време на Втората световна война дворецът търпи частични разрушения при бомбардировки, но след това е възстановен. След 1946 г. комплексът е използван за нуждите на държавното ръководство на Народна република България, а в края на XX век е реституиран. През 1998 г. паркът е дарен от Симеон II на Столична община с условието да остане открит за обществено ползване; от 2011 г. управлението му е възложено на специализиран фонд с цел опазване, реставрация и развитие като културен и музейно-образователен център.
По-малко известни са личните пристрастия и ритуали на Фердинанд, които оставят следа върху името и духа на „Врана“. Князът е бил запален орнитолог и естественик; според предания желаел дворецът да получи името на първата птица, която ще кацне върху него. Той събира ендемични растения и животни, а интересът му към митологии и символика се свързва с идеята за враната като знак както на лоши предзнаменования, така и на мъдрост. На 3 октомври 1918 г., в деня на окончателното си заминаване от трона след 32-годишно управление, Фердинанд вижда в градините на „Врана“ рядка пеперуда — „Дяволска пеперуда“ (Vanessa cardui). Той я улавя, връчва на д-р Буреш да бъде препарирана и приема случката за знамение, след което напуска имота с влак от гара Казичене; според текста той се завръща едва на 29 май 2024 г. — вече за вечен покой.
Архивни писма и документи посочват, че първата придобивка на Фердинанд в България е на 23 март 1888 г., когато малък земеделски парцел става първата му частна собственост. Историята на имението включва и етапи на възраждане от чифлика „Чардаклия“, който е описван като един от най-красивите между Цариград и Казичене и е преминал през владелици и разрушения след Освободителните борби. Хаджи Боне Петров, който го възстановява и управлява, приема значителни кредити и поради внезапната си смърт имотът е описан от банката и продаден на публичен търг — събитие, което в крайна сметка довежда до купуването от Фердинанд и трансформацията му във „Врана“.
Тази ретроспекция представлява важни новини за културната памет на София и показва как личните интереси на владетелите, международни заеми и архитектурни проекти са оформили един от най-значимите дворцови комплекси в страната — факт, който продължава да привлича внимание и да е обект на реставрационни усилия, съобщава town.bg. В контекста на градската история и опазване на културното наследство тези сведения са не само занимателни, но и важни новини за бъдещото използване на парка и сградите.
Абонирайте се за нас в Google News.
