В новите си мемоари „Поглед от Източното крило“ бившата първа дама Джил Байдън разказва подробно за кратката, но напрегната среща с Мелания Тръмп в деня на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп на 20 януари 2025 г., събитие което тя описва като „ледено“ поради атмосферата между двете семейства. Тази част от книгата попада в предпоследната глава и предлага личен поглед върху моментите преди предаването на властта между Джо Байдън и неговия наследник.
Байдън посвещава внимание и на детайлите около церемонията: студеният зимен ден, решението ѝ какво да облече и намерението да демонстрира символи на единение чрез цветовете на костюма си. „Синьото беше очевиден политически избор, но лилавото означаваше единство. Все още вярвам в това“, отбелязва тя, като споменава, че е трябвало да избира между два костюма на Ралф Лорън за церемонията.
Според описанието, приветствията на стълбите пред Белия дом били кратки; двете семейства разменили любезности и направили необходимата снимка, след което се оттеглили на чай. По-късно двете първи дами пътували до Капитолия с лимузина, придружени от член на комисията по встъпване в длъжност — роля, за която Байдън казва, че „сигурно е изтеглил възможно най-късата клечка“ заради неловкостта на ситуацията, като посочва Джон Беслър, съпругът на сенатора Ейми Клоубушар, като този, който е направил пътуването с нея.
Авторката също търси причини за хладността в отношенията: тя предполага, че Мелания Тръмп лично винела Джо Байдън за действията на ФБР, извършени при претърсването на лични пространства в Мар-а-Лаго. Байдън изразява съпричастност, припомняйки, че и тя сама е била обект на подобно претърсване и споделя неудобството от агенти, които „ровят в чекмеджето ти с бельо“. Тези спомени, според нея, допринесли за напрежението и за затрудненията при опитите за разчупване на леда.
В един от моментите за разведряване, описани в книгата, Беслър попитал Мелания къде ще учи синът ѝ Барън Тръмп; отговорът бил кратък — „Нюйоркски университет (NYU)“ — и Мелания изглеждала склонна да превключи разговора към времето, наблюдавайки облаците през прозореца. Байдън споменава, че и тя се опитвала да влезе „в програмата“ за разговор единствено за текущото време и дори изразява съпричастност към военните кучета, изложени на тежки атмосферни условия по време на церемонията.
След церемонията Джил Байдън цитира краткия коментар на новия президент към нейния съпруг: „Ако Джо някога има нужда от нещо, обади ми се!“, реплика, която остава част от описаните срещи за деня. Семейството Байдън след това заминало за базата Андрюс в Мериленд, а оттам с хеликоптер отлетяло за Санта Инез, Калифорния, за да се скрие при приятели и да избегне медийния фокус през първите дни след напускането на Белия дом.
В мемоарите тя описва и емоционалната страна на „отвъдния живот“ след администрацията — гледки на проява на подкрепа за новата власт по улиците, големи паради с пикапи и лозунги MAGA, и необходимостта да изключват телевизора, за да избегнат хрониката на промени, с които се сблъсквали. Байдън пише за шока от бързите и видими трансформации в Белия дом: снимки от „събарянето“ на Източното крило и съобщения за изтърбушени офиси, разрушени военни пространства и изчезнали лични и исторически предмети. Тя описва това не като материална, а като символна загуба — събаряне на институционалната памет и на историческото значение на сградата.
Тези лични спомени и наблюдения по теми от политическата, семейната и символната сфера са представени от Байдън като част от по-широка картина на прехода и последствията от него. Книгата и детайлите от нея попаднаха в центъра на последните новини и важни новини, като материалите също така предизвикаха реакция за това как се възприема институционалната промяна сред предишните обитатели на Белия дом, съобщава town.bg. В допълнение, загубата на мебели и декорации е описана като по-скоро символично събитие, което наранило чувството за приемственост и уважение към историческата сграда.
Стилът на Байдън в тези откровения е равен микс между лична рефлексия и формална оценка на случилото се в деня на встъпването, а включените имена и места — от Ралф Лорън до Андрюс и Санта Инез — придават конкретика и контекст на описаните преживявания. В контекста на поток от „важни новини“ текстът предлага поглед към човешката страна на политическата смяна на властта и към моментите, които остават извън официалните протоколи, но имат силно емоционално въздействие върху участниците в тях.
Абонирайте се за нас в Google News.
