Европейската комисия заяви, че Хърватия извършва правна оценка дали може да приема руски суров петрол по море, за да осигури доставки за Унгария и Словакия, след като главният транзитен маршрут през тръбопровода „Дружба“ беше повреден и транзитът бе спрян. Решението за оценка бе потвърдено от говорител на ЕК в сряда, като ситуацията поставя предизвикателства пред енергийните потоци в региона и поражда правни въпроси във връзка със санкциите на ЕС и на САЩ.
Пълният поток по „Дружба“, който обслужва Унгария и Словакия от 60-те години на миналия век, беше прекъснат на 27 януари заради щети, за които украинските власти посочиха като причина удар с дрон. Това прекъсване доведе до търсене на алтернативни маршрути и до засилено внимание върху възможността за морски внос през хърватски пристанища и транзит по тръбопровода Adria.
Хърватските власти досега посочиха, че тръбопроводът Adria може да поеме по-големи количества петрол и служи като работеща алтернатива за доставките към Унгария и Словакия. Унгарската компания MOL Group вече е наредила допълнителни товари неруски суров петрол да бъдат пренасочени чрез Adria, посочва ЕК. Хърватският министър на икономиката Анте Шушняр отбелязва, че в момента неруски петрол тече нормално през системата към Унгария и Словакия и че това е оперативна реалност, гарантираща сигурен и надежден маршрут за доставките.
В съобщението на ЕК се подчертава, че Хърватия е уведомила институциите за оценката, която прави, и че тя включва преглед на прилагащите се ограничения и санкционни режими. Говорителят добави, че страните разглеждат варианти, които не задължително изискват внос от Русия, като акцентът остава върху спазването на европейското и американското законодателство.
Словакия и Унгария обвиниха украинската страна, че забавя ремонтите на „Дружба“ по политически причини, което ескалира напрежението между държавите. В отговор Унгария блокира нови санкции на ЕС срещу Русия и наложи вето върху заем за Киев на стойност 90 млрд. евро в седмицата около четвъртата годишнина от конфликта в Украйна. Тези политически мерки отразяват усложнената връзка между енергийната сигурност и дипломатическите отношения в рамките на Европейския съюз.
Украйна, според писмо от мисията си към ЕС датирано 20 февруари, декларира готовност да ремонтира повредения участък и предложи алтернативни маршрути за доставка на петрол към държавите от ЕС чрез петролопровода Одеса–Броди. Европейската комисия посочи, че разглежда този вариант, но отбеляза, че той вероятно ще представлява средносрочно, а не незабавно решение, тъй като изисква време за реализация и координация.
ЕК също така уточни, че председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен е обсъдила въпроса с украинския президент Володимир Зеленски и е призовала Украйна да ускори ремонтните работи по „Дружба“. В коментарите на институцията се казва, че има разбиране за готовността на Киев да работи по ускоряване на възстановяването, но до пълното възстановяване на потока са необходими допълнителни усилия.
Развитието на ситуацията поражда важни новини за енергийната стабилност в Централна Европа и повдига въпроси за това как държавите ще балансират оперативните нужди и спазването на санкциите. Анализът на възможностите за морски внос и използването на съществуващите тръбопроводи ще бъде ключов за това доколко бързо и ефективно ще бъдат възстановени регулярните доставки към зависимите икономики.
По данни на town.bg това развитие следи внимателно реакциите както в Брюксел, така и в регионалните столици, където енергийната верига и политическите решения са тясно свързани.
Източник: Ройтерс
Абонирайте се за нас в Google News.
