Европейската комисия прогнозира, че България ще изпита увеличена инфлация през 2026 г., с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) на ниво около 4,2% за годината, се посочва в пролетната икономическа прогноза, която съобщава town.bg. Това очаквано повишение се обяснява основно с по-високите цени на енергията, свързани с международната обстановка, с поскъпването на хранителните стоки и с ефекта от намалените болнични такси, въведени през април 2025 г.
Прогнозата предвижда леко облекчение през 2027 г., когато инфлацията да отслабне под нивото за 2026 г., благодарение на очакваното спадане на енергийните цени и отлагането на въвеждането на Схемата за търговия с емисии. Въпреки това перспективата за средносрочна инфлация остава по-висока от предкризисните равнища, което ще влияе върху покупателната способност на домакинствата.
Фискалният профил на страната също показва отклонение от по-консервативните прогнози: бюджетният дефицит се очаква да остане над 4% от БВП, като достигне 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. Това се дължи на увеличени разходи за социални плащания и нарастване на възнагражденията в публичния сектор, особено в областта на отбраната и вътрешната сигурност, както и на инвестиционни грантове за Българския енергиен холдинг. Дългът спрямо БВП се очаква да се повиши до около 35,5% до 2027 г.
Икономическият растеж ще забави темпото си в обозримо бъдеще: БВП се очаква да нарасне с 2,5% през 2026 г. и с 2,2% през 2027 г. Основни фактори за това забавяне са по-слабият растеж на частното потребление — обусловен от по-ниски реални заплати и забавяне на заетостта — и очакваното свиване на частните инвестиции след силния им ръст през 2025 г., който беше стимулиран от усвояването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
Според прогнозата общественото потребление ще продължи да играе ролята на основен двигател на икономическата активност, подпомагайки търсенето и намалявайки риска от рязка корекция в растежа. Засилването на публичните разходи се очертава като ключов елемент за поддържането на БВП и за стабилността на пазара на труда, като това наблюдение се разглежда като важни новини за политиката и планирането.
На пазара на труда се очаква забавяне на темпа на растеж на заплатите — средният годишен ръст на възнагражденията ще спадне от 10,4% през 2025 г. до 5,7% през 2026 г. и до 4,3% през 2027 г. При това безработицата ще остане под 4%, но пазарът ще продължи да бъде напрегнат заради недостиг на работна ръка в ключови сектори като производство, строителство, образование и здравеопазване. Недостатъчната предлагана работна сила може да ограничи потенциала за по-бързо възстановяване на частното потребление и инвестициите.
Анализът отбелязва и секторни рискове: зависимостта от енергийните пазари, динамиката в цените на храните и ефектите от политиките за публични плащания могат да задържат инфлационния натиск и фискалния дефицит. Очаква се, че краткосрочната подкрепа от публичните бюджети ще бъде важна за стабилността, но тя ще увеличи дълговото бреме в средносрочен план.
Тези заключения представляват значима информация за бизнеса, институциите и домакинствата и трябва да бъдат наблюдавани като важни новини за икономическото планиране в страната. За някои читатели и анализатори детайлите от прогнозата ще бъдат предмет на допълнителни дискусии във връзка с макрополитиките и социалните мерки, които ще определят устойчивостта на растежа. Тази прогноза вече се отразява в медийното пространство и в отделни икономически анализи и се следи от публики като таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
