Учениците прекарват прекалено много време пред телефони и екрани, което пряко влияе върху спада на интереса им към математиката и природните науки. Това заяви министърът на образованието в оставка Красимир Вълчев, като определи дигиталната зависимост като един от най-сериозните проблеми пред образователната система.
По думите му средностатистическият ученик прекарва около три часа дневно с електронни устройства, като над две от тях са в социалните мрежи. „Това време има силно негативен ефект – върху развитието на мозъка, зрението, концентрацията и способността за учене. Освен това са пропуснати часове, които могат да бъдат използвани за спорт, движение и реални социални дейности“, подчерта Вълчев.
Министърът в оставка призна, че борбата за вниманието на децата е изключително трудна както за учителите, така и за родителите. „Телефоните са по-атрактивни от всичко друго. Видеосъдържанието е създадено с вградени механизми за пристрастяване, а алгоритмите целят да задържат потребителите възможно най-дълго пред екрана“, обясни той.
Изкуственият интелект – помощник, но не и заместител
По отношение на навлизането на изкуствения интелект в образованието Вълчев бе категоричен, че технологията няма да измести учителите, но ще се използва все по-широко. Той уточни, че преподавателите вече прилагат ИИ при създаването на учебни материали и електронни уроци.
Министерството на образованието е подготвило програма за обучение на всички учители за работа с изкуствен интелект. В рамките на бъдещ проект за дигитализация се планира разработването и на собствен образователен ИИ, базиран на затворен модел, предназначен специално за българската образователна система.
Вълчев предупреди, че използването на изкуствен интелект от учениците изисква сериозно внимание, особено при по-големите, които се подготвят самостоятелно у дома. „Изкушението да се разчита изцяло на технологиите е голямо“, каза той.
Промени в обучението и изпита след 7. клас
Министърът коментира и разширяването на метода „обърната класна стая“, при който учениците се запознават с материала вкъщи, а в клас дискутират, обясняват и прилагат наученото с помощта на учителя.
Относно изпита след 7. клас Вълчев заяви, че е по-разумно да се направи „малка крачка назад“. Планираните задачи, свързани с природните науки, ще останат практико-ориентирани, но без използване на специфични понятия от тези дисциплини – реални ситуации ще се превеждат в математически модели.
Според него основният проблем в българското образование е, че децата губят интерес към математиката и природните науки още в 4.–6. клас. Причините са недостатъчният брой часове и липсата на достатъчно атрактивно съдържание. Вълчев отбеляза, че STEM центровете вече дават положителен ефект, тъй като обучението чрез експерименти и практика повишава мотивацията.
„Необходимо е и да се промени начинът на оценяване, така че учениците да осъзнаят, че знанието по природни науки и математика има реална стойност“, заключи министърът в оставка.
