Експеримент, проведен на Международната космическа станция (МКС), показа, че частичната гравитация, близка до тази на Марс, не е достатъчна за пълно запазване на мускулната функция, което поставя нови изисквания пред бъдещите мисии до Червената планета. Резултатите от наблюденията на мишки, които прекараха около месец в условия на различни гравитационни нива — включително 37 дни на борда на станцията — дават конкретни числа за т.нар. „праг на гравитацията“, важни за подготовката на астронавтите и проектирането на екипировка и тренировки.
В рамките на експеримента мишки бяха изложени на 0.33 g, 0.67 g и нулева гравитация, последвани от подробен анализ на мускулите, движенията и общото им здравословно състояние. При ниво около 0.33 g — близко до гравитацията на Марс, която е приблизително 0.38 g — животните запазиха обема на мускулите си, но регистрираха значителна загуба на сила. При 0.67 g мишките почти напълно запазиха функционалните характеристики на мускулите си, което очертава праг, под който възстановяването на пълна сила става невъзможно при настоящите условия.
Според физиолога Мари Мортрьо от Университета на Роуд Айлънд изследванията върху хора в космически условия са „изключително сложни и скъпи“, затова модели като мишките предоставят бърз и реалистичен начин за тестване на физиологични реакции при микрогравитация. NASA също използва гризачи като модел, защото те позволяват наблюдение на системна загуба на мускулна маса и промени в костната плътност, които трудно се репликират на Земята.
Откритието, че гравитацията около 0.67 g почти запазва мускулната функция, а 0.33 g — не, има директни последици за мисии до Марс: само гравитацията на Червената планета вероятно няма да поддържа астронавтите в кондиция, необходима за излизане на повърхността, извършване на физически дейности и безопасно връщане. Това прави необходима разработката на допълнителни мерки, посочвани от екипите на проекта и учените: внедряване на системи за изкуствена гравитация, специализирано тренировъчно оборудване и по-интензивен тренировъчен режим, адаптиран към среда с намалено притегляне.
Допълнителни лабораторни резултати подкрепят идеята за промяна в тренировъчните подходи. Изследване на Университета „Джонс Хопкинс“ показа, че упражнения с подскоци при мишки водят до подобрение в качеството на хрущялите с поне 26 процента. Ръководителят на това изследване, Марко Киаберже, отбелязва, че резултатите са били неочаквани и откриват възможности за пренос на техники към човешките тренировъчни режими в космоса — например включване на упражнения с високо натоварване и съпротивителни тренировки в програмите на екипажите.
Въпреки че настоящите астронавти отделят значително време за физически упражнения на борда, проблемът със загубата на мускулна маса и функция остава сериозен. Новите данни от миши модели дават конкретни ориентири за това кои стойности на ускорението са критични и къде трябва да се фокусират инженерните и медицински решения. Учените смятат, че комбинация от изкуствена гравитация, усъвършенствани тренировъчни системи и таргетирани физиотерапевтични програми ще бъдат част от решението за дълги междупланетни полети и обитаване на повърхности с ниска гравитация.
Тези резултати са важни новини за научната общност и за планиращите бъдещи полети институции, защото предоставят измерими параметри за риска и нуждата от технологични адаптации. Малките мишки, наблюдавани на МКС, се оказват ключов инструмент за разбиране на биологичните последици от частичната гравитация и за разработване на практики, които да гарантират по-голяма безопасност и ефективност на междупланетните мисии, съобщава town.bg. В контекста на международните усилия за изследване на Марс, това са важни новини и препоръки за следващите стъпки.
Източник: The Times of India
Абонирайте се за нас в Google News.
