Споразуменията между държавата и големите търговски вериги за поевтиняване на основни хранителни стоки могат временно да облекчат потребителите, но не са ефективен инструмент за трайно ограничаване на инфлацията. Това мнение изрази изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов в ефира на националната телевизия.
По думите му подобни инициативи не са прецедент и вече са прилагани в редица европейски страни. Въпреки това той е скептичен, че кампании от този тип могат да доведат до устойчив спад на цените в дългосрочен план.
Николов подчерта, че високите цени са следствие от по-дълбоки проблеми в икономиката и пазарната среда. Според него основните предизвикателства са свързани с ограничената конкуренция, наличието на множество посредници във веригата на доставки, нелоялния внос и различни изкривявания в търговските практики.
Той смята, че без решаването на тези структурни затруднения ефектът от подобни мерки ще остане ограничен и временен. По тази причина държавата следва да насочи усилията си към създаване на по-добри условия за функциониране на пазара, вместо да разчита основно на краткосрочни ценови инициативи.
Като пример за съществуващите проблеми Николов посочи многобройните свободни търговски места по пазарите в столицата. Според него това показва, че производителите трудно достигат директно до крайните клиенти и често са принудени да работят чрез посредници.
Представителят на потребителската организация изрази и резерви относно качеството на част от стоките, включени в инициативата. Той даде пример с ниските цени на някои млечни продукти и съобщи, че организацията възнамерява да извърши лабораторни проверки на предлаганите артикули.
Според него съществува и риск за малките квартални магазини. Ако големите вериги предлагат определени продукти на минимална надценка или под себестойност, това може сериозно да затрудни по-малките търговци и да отслаби позициите им на пазара.
Николов обърна внимание и на факта, че голяма част от жителите на по-малките населени места нямат достъп до обектите на големите вериги. Това поставя въпроса доколко подобни кампании достигат до всички потребители в страната.
По думите му поскъпването на хранителните продукти се влияе от множество фактори, сред които международната икономическа среда, цените на горивата, нивото на конкуренция и състоянието на местното производство. Затова овладяването на инфлацията изисква дългосрочна политика и последователни реформи, а не единични мерки.
Като допълнителен проблем той посочи и спада в българското земеделско производство. Според него причините включват затруднения в напояването, липса на ефективни форми за сдружаване на производителите и недостатъчно устойчиви политики в сектора.
В заключение Николов подчерта, че структурата на пазара остава сред основните причини за високите цени на храните у нас и че без реални промени в тази посока трудно може да се очаква трайно подобрение.
