Оптимистичният сценарий за бърз край на войната в Близкия изток изглежда все по-несигурен. Това заяви в телевизионно интервю икономистът Александър Николов, коментирайки развитието на конфликта и последиците за енергийните пазари.
По думите му надеждите за скорошно прекратяване на бойните действия се засилили след изявление на президента на Съединените щати Доналд Тръмп, който заявил, че войната може скоро да приключи. Само няколко часа по-късно обаче ситуацията се усложнила, след като било потвърдено миниране на Ормузкия проток – ключов маршрут за световните доставки на петрол.
Според Николов в конфликта ясно се очертават различни стратегии. Съединените щати и Израел се опитват да защитят енергийната инфраструктура, докато Иран използва именно енергийните ресурси като основно средство за натиск. Той припомни, че подобен подход е бил използван и от Русия след началото на Руско-украинската война.
Николов отбеляза, че първоначалният спад на цените на петрола от около 120 до 85 долара за барел е бил повлиян от няколко паралелни фактора. Сред тях е решението на Саудитска Арабия да възстанови част от производствения си капацитет, както и възможността на пазара да бъдат освободени до 400 милиона барела от стратегическите резерви.
Въпреки това рискът остава сериозен. Според изчисленията на експерта евентуално блокиране на Ормузкия проток би означавало спиране на доставки между 20 и 22 милиона барела петрол дневно. Това би дало на световния пазар едва около 20 дни „време за реакция“, ако се използват резервите.
Икономистът подчерта, че цените на енергията вече са с около 50 процента над нивата отпреди конфликта. Освен това застраховките за петролни танкери са поскъпнали многократно, което показва, че рискът от атаки срещу плавателни съдове се оценява като много висок.
По отношение на България Николов посочи, че стратегическите запаси от горива могат да покрият приблизително 60 дни потребление. Според него това няма да бъде достатъчно, за да се избегне инфлационен натиск, ако кризата се проточи.
Той призова политическите сили и правителството да преразгледат ограниченията върху износа от рафинерията на Лукойл. Според него увеличаването на доставките и преработката на суров петрол би могло да осигури по-голям буфер за вътрешния пазар. Николов допълни, че при нужда въпросът за евентуални дерогации от санкции трябва да бъде обсъден с Европейската комисия.
По думите му колкото по-ниски са обемите на преработка в рафинерията, толкова по-висока ще бъде крайната цена за потребителите. Ако не бъдат предприети мерки, икономическите последствия ще се усетят не само от бизнеса, но и от домакинствата.
