Анализ на една от водещите световни компании за одиторски, консултантски и данъчни услуги предупреждава за повишен инфлационен натиск в Европа до 2028 година, съобщава town.bg. Според експертите засилените цени на енергията, торовете, храните и металите ще поддържат по-високи темпове на инфлация през следващите години и ще създадат несигурност за икономическото възстановяване на еврозоната.
Във въведения си прогнозен сценарий авторите посочват, че въпреки дипломатическите сигнали за сближаване между САЩ и Иран, конфликтът в Близкия изток остава потенциален източник на продължителен инфлационен шок за Европа. За настоящата година те очакват реален растеж на икономиката на еврозоната от около 0,5%, преди постепенното възстановяване да започне, ако негативните ефекти от кризата в региона отслабнат. Повишените цени на горивата вече са добавили над един процент към общата инфлация в еврозоната, което оказва видим натиск върху доходите и потреблението.
Анализът разглежда основен сценарий, при който конфликтът претърпява постепенна деескалация и това води до спад на цените на петрола най-рано през четвъртото тримесечие на годината. При такъв ход на събитията експертите очакват инфлацията в еврозоната да остане повишена спрямо предишни прогнози: около 1,2 процентни пункта по-висока през 2026 г. и с още 0,7 процентни пункта през 2027 г. Това закъсняло, вторично влияние се обяснява със забавеното отражение на събитията в Близкия изток върху цените на електроенергията и хранителните стоки.
Документът подчертава, че ефектът няма да бъде хомогенен в целия Европейски съюз. Различията между държавите ще се определят от националните политики, степента на регулиране на енергийните цени, дела на енергията в потребителските кошници и енергийната структура на отделните икономики. Според анализа най-силно инфлационно въздействие се очаква в България, Гърция и Хърватия, където инфлацията може да бъде с около два процентни пункта по-висока през текущата година в сравнение с по-умерените членки на еврозоната. Този регионален разнороден ефект прави управлението на политиките по ценова стабилност по-сложно и изисква адаптиране към местните условия.
Анализът разглежда и серия от алтернативни сценарии в случай на ескалация на конфликта. При най-лошия сценарий, в който цената на петрола на световните пазари достига 150 долара за барел към края на годината, еврозоната би изпаднала в рецесия със съвкупен икономически спад от около 3% и пикове на инфлацията, достигащи до 6,5%. Това би означавало значителен удар върху реалните доходи, потреблението и инвестициите в региона. В противоположния край на спектъра, оптимистичният вариант предполага, че инфлацията ще се задържи около 2% за период от една година и брутният вътрешен продукт на еврозоната ще бележи минимален спад от около 0,3%.
За бизнеса и политиците изводите в анализа са ясни: готовността за управление на енергийни шокове и мерки за защита на доходите на уязвимите групи ще играят ключова роля при смекчаване на последствията от сценарии с по-високи цени на енергията. Това са важни новини за финансовите пазари и фискалните планове на държавите членки, които ще трябва да балансират между антикризисни мерки и цели за фискална дисциплина. В същото време различията между страните налагат индивидуални стратегии, които да вземат предвид структурата на енергийния микс и регулаторните възможности.
Тези прогнози представляват важни новини за гражданите и фирмите в Европа и се очаква да окажат влияние върху политическите дебати за енергийна и икономическа политика през следващите години. Информацията ще бъде следена отблизо от националните власти, централните банки и пазарните участници, докато се търсят решения за намаляване на въздействието от потенциални бъдещи енергийни кризи. В контекста на българската публика, таун.бг следи развоя и ще информира за локалните импликации и мерките, които се предлагат на национално ниво.
Абонирайте се за нас в Google News.
