Експерти по железопътен транспорт изразиха мнението, че високоскоростните железопътни линии трябва да станат държавна политика, тъй като обществото има нужда от този вид транспорт. По време на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София те обсъдиха темата „Предвиждат ли се в България високоскоростни железопътни линии и имат ли те почва у нас?“.
Частният сектор планира високоскоростна железопътна линия чрез концесия за строителство и дългосрочна експлоатация. Въпреки това държавните органи не предвиждат високоскоростни железопътни линии. Инж. Румен Марков, управител на „Лардж Инфрастръкчър Проджектс“ ООД, отбеляза липсата на средносрочни и дългосрочни програми в железопътния транспорт, което поставя този вид транспорт на пътници в огромен риск. Той предложи политическите партии да приемат политиките на Европейския съюз за високоскоростните железници и да постигнат единно общо решение за реализирането им, подобно на други държави.
Инж. Марков подчерта необходимостта от 10-годишна програма за развитие на високоскоростен железопътен транспорт, тъй като България изостава от съседните страни, които развиват този вид транспорт. Според него билетите за високоскоростни влакове ще бъдат конкурентни и вероятно ще бъдат малко по-скъпи от тези на автобусите, но по-евтини от самолетните билети.
Ако подобни проекти бъдат реализирани, времето за пътуване до някои основни дестинации значително ще намалее. Например, пътуването от София до Варна ще отнеме около 2 часа, до Русе – 1 час и 30 минути, до Букурещ – 2 часа и 15 минути, а до Солун – 1 час и 30 минути.
Според Румен Марков, железопътните линии със скорост 160 км/час не се считат за високоскоростни. Жп експертът Симеон Евтимов добави, че високоскоростните железопътни линии трябва да бъдат основен приоритет за държавата, тъй като се превръщат в геостратегически фактор. Адвокат Николай Николов очерта правната рамка около развитието на този вид транспорт и изграждането на такива проекти.
