Евродепутатът Емил Радев отправи остро предупреждение в Европейския парламент, че изкуственият интелект вече се използва като оръжие за сексуална експлоатация на деца. По думите му, без решителна законодателна намеса, Европа рискува да позволи разрастването на „дигитален ад“, в който всяко дете може да стане жертва. Новата директива за защита на децата в цифровото пространство, която предстои да бъде приета до края на годината, цели да отговори на заплахите от технологични злоупотреби и да хармонизира санкциите в целия Европейски съюз.
Европейският парламент работи по изменения в Стратегията за борба с насилието и експлоатацията на деца, приета преди пет години. Новите текстове предвиждат криминализиране на злоупотребата с изкуствен интелект при създаването на фалшиви детски изображения, използвани за порнографски цели. Това се налага от нарастващия брой случаи на престъпни мрежи, които използват новите технологии, за да прикрият действията си и да заобикалят законодателството.
„Изкуственият интелект прави дигитален ад, в който всяко дете може да стане жертва, дори без да знае“, заяви категорично Емил Радев. Според него създаването на неистински, но визуално реалистични изображения на деца е форма на насилие, която води до тежки морални и психологически последици – и трябва да бъде наказвана със същата строгост като реалните престъпления.
Директивата, по думите на Радев, ще установи минимални правила за това какви действия се считат за престъпления, както и какви наказания трябва да бъдат прилагани във всички държави членки на ЕС. Основната цел е хармонизиране на правосъдните системи, така че да не съществуват повече „двойни стандарти“ между страните.
„Няма смисъл в една държава от ЕС за едно деяние да се дава 20 години, а в друга – условна присъда. Това не е съюз на справедливостта, а съюз на двойните стандарти“, подчерта евродепутатът.
Работата по промените в законодателството е в напреднал етап, а от Европейския парламент изразиха очакване предложението да бъде официално прието до края на годината. Радев допълни, че забавянето не е опция, когато става въпрос за съдбата на децата в един все по-дигитален и несигурен свят.
