Вероятността за затваряне на стратегическия Ормузки проток е ниска, а подобен ход би навредил най-вече на самия Иран. Това коментира икономистът и енергиен експерт Руслан Стефанов в ефира на bTV.
„Не е много голяма вероятността да се случи. Става въпрос по-скоро за игра на нерви. Иран все още обмисля опциите си, защото ефектите от подобно решение са неясни“, заяви той.
Кой ще пострада най-много?
Според Стефанов първата икономика, която ще понесе тежки последици при блокада на Ормузкия проток, е тази на Иран, а след нея – Китай, като един от основните потребители на петрол от региона.
Иранският парламент, по думите му, няма реалната политическа тежест на законодателните институции в демократичните страни, а властта в Техеран тепърва оценява икономическите и социални рискове от евентуална ескалация.
Роля на САЩ, Русия и глобалните пазари
„Ходът на САЩ е прецизен – атаките са насочени само към ядрена инфраструктура. А Вашингтон може да си позволи да не се притеснява от енергиен шок, защото в момента е най-големият производител на шистов газ и нефт“, отбеляза Стефанов.
По отношение на Русия той посочи, че по-високите цени на петрола могат краткосрочно да ѝ помогнат да финансира военните си действия, но санкциите от страна на САЩ и Г-7 – особено таванът от 60 долара на барел – драстично ограничават този ефект.
„Все по-трудно се заобикалят тези санкции. Опити има, но Европа и останалите от Г-7 вече имат стабилни механизми. Тези номера в крайна сметка спират да минават“, коментира експертът.
Европа е подготвена
Стефанов подчерта, че европейската икономика вече е доказала, че може да издържи на високи енергийни цени, особено след шока от 2022–2023 г.
„Ще има дискомфорт за потребителите, но не и сериозна икономическа заплаха. При затваряне на Ормузкия проток ще се сменят източниците, не маршрутите“, поясни той.
