Еньовден е български народен празник, отбелязван на 24 юни, когато православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител. В различните региони на България празникът има различни имена – Яневден в Софийска област, Иванден в Струга и Ивъндън в Охрид. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, което свързва обредите с пътя на слънцето и култа към него.
Според народните вярвания, Еньовден бележи началото на зимата и се казва, че “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Смята се, че сутринта на празника слънцето “трепти” при изгрев, и този, който го види, ще бъде здрав през годината. Вярва се, че ако човек види цялата си сянка по изгрев, ще бъде здрав, а ако сянката е наполовина, ще боледува.
Празникът включва ритуали като къпане в течаща вода или търкаляне в росата за здраве. Особено значим е обичаят на “грабенето” на плодородие, при който жени магьосници отиват на чужди ниви и извършват ритуали, за да прехвърлят плодородието към своите ниви. Стопаните пазят нивите си от тези действия, жънейки сами в навечерието на празника.
На Еньовден билките се смятат за най-лечебни, особено набраните рано сутринта. Жените магьосници събират билки, които използват за лечение и магии. Набраните билки, “77 и половина”, се използват за всички болести. Те се правят на еньовски китки и венци, които се окачват в домовете за предпазване и лечение. През венците се минава за здраве, а самите венци се запазват и използват през годината.
На този ден празнуват хора, които носят имената Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки.
