Преподобният Евтимий Велики е роден през 377 г. в град Мелитин, Армения (днешна Малатия в Източна Турция). Останал сирак още като дете, той бил отгледан с помощта на църквата. Евтимий избрал пътя на монашеството и през 406 г. заминал за Йерусалим, където заживял като отшелник в Юдейската пустиня.
Славата му като свят човек бързо се разнесла, привличайки множество монаси, които той ръководел в духовния живот. Със светостта си Евтимий оказал голямо влияние върху християнската общност, като помогнал за връщането на мнозина към православната вяра. Неговите думи: „Преди всичко имайте любов помежду си, защото каквото е солта за храната, това е любовта за добродетелта“, остават живи и днес. Преподобният Евтимий починал на 96-годишна възраст през 473 г.
Свети Евтимий Търновски, роден през 1327 г. в столицата на Второто българско царство – Търново, е друга изключителна фигура в историята на християнството. От млада възраст той се отличавал със знания и духовност. През 1350 г. станал монах в Килифарския манастир под ръководството на св. Теодосий, а по-късно продължил духовния си път в Цариград и на Атон.
Завръщайки се в Търново, св. Евтимий основал манастира „Света Троица“, който се превърнал в център на просвета и духовност. Той поправил богослужебните книги, превел важни текстове и създал жития и похвални слова. През 1375 г. бил избран за патриарх и се отличил като смел водач, който защитава своя народ дори при падането на Търново под османска власт. След това бил изпратен на заточение в Южна България, където починал около 1402 г.
Двамата светци – Св. Евтимий Велики и Св. Евтимий Търновски – са пример за вяра, духовност и любов към хората, оставяйки ярка следа в историята на християнството.
