В златната ера на леката атлетика той е ненадминат. Бяга за мечта, която така и не му позволяват да сбъдне. Евгени Игнатов остава в историята като най-великия български бегач на средни и дълги разстояния – и като човек, чийто върхови постижения още не са паднали.
Времето сякаш е спряло за рекордите на Евгени Игнатов – почти четири десетилетия след своя апогей, те все още не са подобрени. Роден в русенското село Николово през 1959 г., Игнатов открива таланта си за бягане случайно – записан в спортното училище поради липса на футболна паралелка. Там намира съдбата си – и започва път, който ще го отведе до европейски подиуми, рекорди и едно незабравено разочарование.
През 1981 г. той печели сребърен медал на Европейското първенство в зала в Гренобъл на нестандартната дистанция от… 2814 метра – резултат от съдийска грешка. Година по-късно поставя национален рекорд на 1500 м (3:39.53), който оцелява до 2024 г. Но най-голямата му цел – Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г. – остава несбъдната мечта. България бойкотира игрите по политически причини, а Игнатов не получава шанс да премери сили с най-добрите в света.
Вместо това триумфира на алтернативните игри „Дружба 1984“ в Москва, където побеждава елита на съветския блок в бягането на 5000 метра. Остава обаче усещането, че светът никога не видя най-доброто от Евгени Игнатов на олимпийска сцена.
Днес името му не се споменава често, но в таблата с рекорди на българската лека атлетика той все още е на върха – символ на епоха, в която бягането беше не просто спорт, а мисия.
