Лидерите на Европейския съюз се подготвят да обсъдят допълнително затягане на санкциите срещу Русия, като основната цел е да бъдат ограничени приходите на Москва от петрол. Очертаващият се подход на Брюксел се разминава с курса на американския президент Доналд Тръмп, който обяви договореност с руския президент Владимир Путин за облекчаване на ограниченията върху износа на руски дизел.
Според представената от Тръмп информация Русия трябва да достави общо до 4,8 милиона тона дизелово гориво за американския и международния пазар. Очакването е това да облекчи натиска върху снабдяването и цените на горивата.
Европейски и украински представители обаче поставят под съмнение значимостта на подобен обем. Според техните оценки той се равнява приблизително на 10 дни потребление в САЩ. Те предупреждават и за възможността облекчаването на ограниченията да отслаби усилията за намаляване на средствата, с които Русия финансира войната.
Туск и Мерц настояват за по-строги мерки
Полският министър-председател Доналд Туск заяви по време на конференция по сигурността във Варшава, че според него Москва не показва готовност за деескалация, прекратяване на огъня или мирно споразумение.
Той обяви, че ще настоява пред европейските си колеги за сериозно обсъждане на значително по-строги санкции срещу Русия на предстоящата среща в Брюксел.
Подобна позиция изрази и германският канцлер Фридрих Мерц. Той посочи продължаващите руски удари по гражданската енергийна инфраструктура на Украйна като аргумент за увеличаване на натиска върху Москва.
Според Мерц Русия би участвала добросъвестно в преговори само при достатъчно силен натиск, поради което ограниченията трябва да бъдат разширени.
Призивите за нови мерки идват след решение на външните министри на ЕС за разширяване на санкционния списък срещу Русия, в който вече са включени над 1600 физически и юридически лица.
Брюксел подготвя 23-и пакет от ограничения
Европейската комисия работи и по 23-и пакет от секторни санкции. Според представената информация Украйна очаква предложението да бъде изпратено на правителствата на държавите от ЕС до края на годината.
Великобритания и Норвегия също са заявили готовност да засилят натиска върху Москва. Норвежкият министър на отбраната Торе Сандвик подчерта, че санкциите трябва да ограничават възможностите на Русия да финансира военните си действия. Той призова да бъдат затворени и съществуващите пропуски в режима на ограниченията.
Европа търси съгласуван подход със САЩ
Според публикация на „Политико“ европейски дипломати разглеждат промяната в американския подход към руските енергоносители и през призмата на вътрешнополитическите съображения във Вашингтон. Сред факторите, които те посочват, са високите цени на горивата и предстоящите междинни избори в САЩ.
Ръководителят на външнополитическата служба на ЕС Кая Калас призова американската администрация да координира действията си с Брюксел. Тя обърна внимание и на американския законопроект за санкции срещу Русия, свързан с покойния републикански сенатор Линдзи Греъм, който Тръмп е подписал, но чиито предвидени мерки все още не са приложени в пълния им обем.
Републиканският конгресмен Дан Креншоу също настоя законопроектът да бъде задействан.
Междувременно еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс заяви, че Европа трябва спешно да поеме основната отговорност за собствената си отбрана на фона на намаляващото американско военно присъствие на континента.
Предстоящото заседание на Европейския съвет ще постави на изпитание способността на държавите членки да поддържат обща санкционна политика спрямо Москва на фона на различията между европейските лидери и администрацията на Тръмп.
