Европейската комисия предлага нова временна фискална гъвкавост, която да позволи на държавите членки да отделят до 0,3% от брутния вътрешен продукт годишно за мерки в областта на околната среда и енергетиката, с цел да се смекчат последиците от покачващите се цени на енергията и продължаващите геополитически рискове, съобщава town.bg. Това решение, обявено от комисаря по икономиката Валдис Домбровскис, ще наруши частично фискалната рамка на ЕС и ще се прилага до 2028 г., като допуска и ретроактивно финансиране на мерки, предприети от февруари насам.
Според предложения механизъм държавите ще могат да харчат до 0,3% от БВП всяка година, но общият лимит за тригодишния период е 0,6% от БВП. Целта е подпомагащите програми да подпомагат прехода от изкопаеми горива и да насърчават инвестиции в енергоспестяващи технологии — например електрически превозни средства и термопомпи — както и да подпомагат домакинствата и енергоемките предприятия при намаляване на зависимостта им от вносни горива.
Домбровскис изтъкна, че енергийната криза се оказва по-дълготрайна от очакваното и посочи Ормузкия проток като фактор за затрудненията в доставките. Той заяви, че Комисията следи ситуацията внимателно и е готова да предложи мерки при необходимост. С подновената ескалация между САЩ и Иран според представената обосновка перспективата за бързо уреждане в региона остава неясна, което мотивира увеличените искания от някои столици за по-голяма фискална свобода.
Редица държави от ЕС вече поискали по-голяма гъвкавост. Италианският премиер Джорджа Мелони изпрати писмо до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен с искане националната защитна клауза да допусне инвестиции и извънредни мерки за енергетика. Други правителства, сред които Испания, също настояват за използване на неизползваната бюджетна възможност, предвидена по-рано за увеличени разходи за отбрана. Досега ЕС разрешаваше отклонения от фискалната политика до 1,5% от БВП без налагане на санкции; новото предложение добавя специфична опция за енергийни и екологични мерки.
Предложението предвижда и условности за държавите, които вече са изчерпали или очакват да изчерпят дерогацията за разходи за отбрана. Тези страни — сред които Полша и балтийските държави — могат да получат допълнителна енергийна свобода след провеждане на допълнителен анализ за устойчивостта на техния държавен дълг. Италия, която все още не е използвала дерогацията за отбрана, ще трябва първо да я активира, преди да може да разшири обхвата ѝ и към енергийните разходи, обясни комисарят.
Комисията акцентира, че оказваната помощ трябва да насърчава дългосрочната структурна устойчивост на енергийната система и да запазва стимулите за енергоспестяване. Този „зелен“ подход към подкрепата за енергетика може да влезе в противоречие с национални политики, които предпочитат по-прости мерки като данъчни облекчения върху горивата. Международният валутен фонд вече е изразил критики към подобни широки пакети, припомня представената информация.
Предложението е част от годишната оценка на националните икономически и фискални политики на Комисията, която проверява обосноваността на бюджетните дефицити и включва засилен надзор върху правителства с дефицити над 3% от БВП. В момента режимът за прекомерен дефицит обхваща десет държави: Белгия, Франция, Италия, Унгария, Австрия, Полша, Румъния, Словакия и Финландия са в списъка, докато Германия, Естония, Латвия и Словения бяха проверявани, но без последващи мерки.
В документа е посочено и, че България вече е нарушила фискалните правила и е препоръчана за добавяне към процедурата за прекомерен дефицит, докато публичните финанси на Малта са оценени като достатъчно подобрени, за да й позволят излизане от тази процедура. Този пакет от мерки и указания на ЕК ще продължи да бъде обсъждан с националните власти и вероятно ще предизвика дебат за баланса между краткосрочната подкрепа и дългосрочната фискална устойчивост.
Този развой е сред важните новини за европейските бюджети и енергийните политики в контекста на геополитическия риск и икономическите предизвикателства, които продължават да засягат пазарите и потребителите в ЕС, сочи още информацията на таун.бг и други наблюдения в региона.
Източник: Блумбърг
Абонирайте се за нас в Google News.
