Европейската статистическа служба отчита, че в четвъртото тримесечие на 2025 г. България е имала едно от най-ниските нива на незаети работни места сред държавите от ЕС — 0,8% от всички работни места, което е същото равнище за второ поредно тримесечие. Тези важни новини дават индикация за относително тесния пазар на труда у нас, като единствени Румъния (0,6%) и Полша (0,7%) отбелязват по-ниски показатели в региона.
По-широката картина в еврозоната показва леко повишение до 2,2% от 2,1% в предходното тримесечие, но все пак този резултат остава под нивото от 2,5% в края на 2024 г. В целия Европейски съюз процентът на свободните работни места е запазен на 2,0% — без промяна за второ поредно тримесечие и под 2,3% спрямо същия период на предходната година. Новини от данните подчертават, че регионалните и националните различия остават значителни.
Най-високи нива на незаети работни места през IV трим. 2025 г. са регистрирани в Нидерландия (3,9%), Белгия (3,5%) и Малта (3,3%), докато следващата група включва Германия, Кипър и Австрия — всички с по 2,8%. Така се очертава ясно разделение между държавите с по-лек пазар на труда и тези с относително голям брой свободни позиции, което оказва влияние върху мобилността на работната сила и политиките за заетост.
Разпределението по сектори също показва разлики: в еврозоната през четвъртото тримесечие процентът свободни работни места е бил 2,1% в промишлеността и строителството и 2,4% в услугите. За сравнение, в целия ЕС тези стойности са 1,9% в промишлеността и строителството и 2,2% в сектора на услугите. Това говори за по-голяма динамика и търсене на работна ръка в услуги спрямо индустрията в много държави.
Сравнението на годишна база разкрива разнонаправени тенденции: през IV трим. 2025 г. спрямо същия период на 2024 г. процентът на незаетите работни места се е увеличил в шест държави членки, останал стабилен в седем и е намалял в четиринадесет. Най-значителни нараствания са наблюдавани в Малта (увеличение с 0,4 процентни пункта) и Литва (с 0,3 процентни пункта). От друга страна, най-големи понижения са регистрирани в Австрия (спад с 0,8 процентни пункта), Белгия (с 0,6 п.п.) и Финландия (с 0,5 п.п.), следвани от Германия (понижение с 0,4 п.п.) и Латвия (с 0,3 п.п.).
В България се очертава леко годишно увеличение на дела на незаетите позиции — от 0,7% в края на 2024 г. до 0,8% през IV трим. 2025 г. — което е минимална промяна, но потвърждава устойчивото ниско ниво на свободни работни места в страната. Анализът на тези данни е важен за работодатели и политици при планиране на мерки за обучение, насърчаване на заетостта и структурни реформи на пазара на труда.
Тези развития са от значение както за икономическата политика, така и за търсещите работа и бизнеса; за по-пълен преглед и контекст по темата съобщава town.bg, а коментари и анализи могат да бъдат следени и на таун.бг. Статистиката показва както устойчиви сегменти с ограничен брой свободни позиции, така и държави с относително по-свободен пазар на труда, което налага диференцирани подходи в националните и европейските политики.
Абонирайте се за нас в Google News.
