Цените на хранителните стоки в България, вече като част от еврозоната, се определят основно от пазарни и международни фактори, а не от самата смяна на валутата. Това заяви в интервю за БНР Николай Вълканов, председател на Сдружението за модерна търговия.
По думите му през последното тримесечие на световните пазари се наблюдава поевтиняване при основните зърнени култури, както и при млякото и млечните продукти. „На вътрешния пазар вече се усеща спад и при цената на маслото“, посочи Вълканов.
Той допълни, че сходна е ситуацията и при свинското месо, което също следва низходяща тенденция на международните борси. „Ако тази динамика се запази и няма ръст на други разходи по веригата – транспорт, енергия, труд – еврото само по себе си няма да доведе нито до поскъпване, нито до поевтиняване. Цените се движат от фундаментални икономически фактори“, подчерта той.
Вълканов коментира и едномесечния период, в който плащанията могат да се извършват в левове, като го определи като сравнително дълъг. Според него опитът на други държави показва, че преходът може да бъде и по-кратък. „В Хърватия срокът беше две седмици и процесът премина успешно. Освен това заплатите за декември и пенсиите вече се изплащат в евро, което означава, че у населението са останали сравнително малко левови наличности. А и след януари левовете могат да се обменят без такси в банките и в БНБ“, обясни той.
По повод секторния анализ на Комисията за защита на конкуренцията, в който се говори за ръст на цените до 135%, Вълканов заяви, че данните са били интерпретирани некоректно. „Това е междинен доклад и самата КЗК обяви, че той ще бъде доработван. В документа никъде не се говори за 135% надценки. Става дума за 2–3% и за конкретни разходи по веригата“, уточни той.
Според председателя на Сдружението за модерна търговия е важно данните да се разглеждат в контекст. „Възможно е част от дадена стока да се продава с по-висока надценка, а друга – почти без такава. Това е нормално в условията на пазарна икономика и конкуренция. Националните и промоционалните кампании са инструмент да се задържат цените по-достъпни за потребителите, така че поскъпването да не се усеща силно, както през 2023 г. и в по-малка степен през 2024 г.“, заключи Вълканов.
