НАТО все по-сериозно се подготвя за възможността следващият президент на Франция да предприеме действия, които да отслабят участието на страната във военния алианс. Според „Политико“ подобен сценарий вече се разглежда като реален риск за организацията.
Причината са нагласите във Франция преди президентските избори през следващата година. Социологическите проучвания показват значителна подкрепа за политически сили, които поставят под въпрос отношенията на страната с НАТО. Марин Льо Пен от „Национален съюз“ настоява Париж да се оттегли от интегрираната военна командна структура на алианса, докато Жан-Люк Меланшон от „Непокорна Франция“ подкрепя пълното напускане на НАТО.
Евентуално отдалечаване на Франция би имало сериозни последици за европейската сигурност. Страната е единствената ядрена сила в Европейския съюз, а излизането ѝ от командните структури би поставило под въпрос френското военно присъствие в Румъния и Естония и би усложнило координацията между 32-те държави членки.
Ситуацията се развива в момент, когато американското военно присъствие в Европа започва да намалява при Доналд Тръмп. Това принуждава европейските съюзници да засилват собствените си отбранителни способности на фона на предупреждения за възможна руска агресия.
Според бившия говорител на НАТО Джейми Шей евентуалното отдалечаване на голяма европейска държава би било особено неблагоприятно, тъй като именно сега Европа трябва да поеме по-голяма част от отговорността за собствената си сигурност.
До изборите остават около 8 месеца, а експерти не изключват възможността част от кандидатите да променят позициите си след идването си на власт. Като пример се посочва италианският премиер Джорджа Мелони, която след изборите през 2022 г. зае по-умерена позиция спрямо НАТО.
Франция вече е правила подобна стъпка
Евентуалното оттегляне от военните структури на НАТО няма да бъде прецедент за Франция. През 1966 г. президентът Шарл дьо Гол извади страната от интегрираното военно командване на алианса, мотивирайки решението с необходимостта от по-голям национален суверенитет.
Париж се върна в командната структура едва през 2009 г. Според бившия ръководител на политическото планиране на НАТО Фабрис Потие Франция традиционно е сред държавите членки с по-резервирано отношение към трансатлантическата политика, което прави темата удобна за популистки послания.
Вътрешно проучване на алианса от тази пролет показва, че 54% от французите биха подкрепили оставането на страната в НАТО. Това е вторият най-нисък резултат сред държавите членки след Черна гора.
Льо Пен вече е заявявала, че при определени условия Франция може да възстанови отношенията си с Русия. Меланшон пък определя американската позиция като „открито враждебна“.
Какво би загубил алиансът?
Процедурата по оттегляне от интегрираните командни структури би могла да продължи около 1 година и да доведе до изтеглянето на хиляди френски офицери.
При подобен сценарий НАТО ще загуби достъп до значителни френски военни способности, включително единствения европейски самолетоносач с ядрено задвижване, амфибийни сили и мощен военноморски флот. Франция осигурява и около 10% от годишния оперативен бюджет на алианса, който възлиза на 5,3 млрд. евро.
Оттеглянето обаче би имало цена и за самата Франция. Париж би загубил важни командни позиции и част от влиянието си при определянето на военната политика на алианса. Това потенциално би открило пътя Германия да се превърне в най-влиятелната европейска държава в НАТО.
За да бъде избегнат подобен сценарий, експерти призовават алиансът да започне неофициален диалог с политическите сили, които поставят под въпрос отношенията с НАТО. Сред обсъжданите възможности е Франция да получи допълнителни командни позиции, с което да бъде демонстрирана стратегическата ѝ значимост за организацията.
