„Бюджетът е такъв, какъвто може да бъде. Той отразява вече изразходваните средства“, заяви пред БНР депутатът от „Прогресивна България“ и председател на парламентарната комисия по земеделие Явор Гечев. Изявлението му идва в навечерието на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, където се очаква да бъде обсъдена актуалната финансова рамка на държавата.
Паралелно с това представители на държавната администрация се готвят за протестни действия. Сред основните им искания са равнопоставеност на всички служители в системата, отпадане на заложеното замразяване на възнагражденията, както и преразглеждане на предвидените съкращения, които според тях трябва да се извършват само след детайлен анализ на всяка структура.
По думите на Гечев напрежението в обществения сектор ясно показва реалното състояние на публичните финанси. Той отбеляза, че политическите сили, които носят отговорност за предходни решения, сега критикуват начина, по който се търси ограничаване на разходите, докато синдикалните организации настояват за обратни мерки.
Депутатът коментира и темата за административните структури, като постави под съмнение възможността за бързи и радикални промени в системата. По негови думи, проблемите в държавния апарат не могат да бъдат решени с административни „чудеса“, а изискват последователни реформи.
Гечев посочи, че настоящият бюджет е изграден върху ограничени възможности и цели краткосрочно стабилизиране на публичните финанси. Според него по-съществени промени могат да се очакват едва в следващия бюджетен цикъл.
Той отбеляза още, че в администрацията съществуват различни компенсационни механизми и системни дисбаланси, включително при осигурителните вноски и допълнителните възнаграждения. По думите му това състояние изисква по-широка административна и дигитална реформа, включително въвеждане на електронни системи и намаляване на бумащината.
В сферата на земеделието Гечев коментира предвидени средства за подпомагане на сектора и мерки, свързани с цените на торовете и горивата. Той подчерта, че част от помощите са насочени към компенсиране на външни икономически фактори, но предупреди, че европейските средства и националните бюджети в бъдеще ще бъдат подложени на по-сериозен натиск.
По отношение на инвестициите в напояване и селскостопанска инфраструктура той изрази притеснение, че следващите програмни периоди могат да ограничат достъпа до финансиране, което налага търсене на алтернативни източници, включително частен капитал.
В заключение депутатът акцентира върху необходимостта от законодателни промени, по-ефективно браншово представителство и дългосрочни реформи, които да повишат конкурентоспособността на българското земеделие.
