ГЕРБ-СДС отказва да подкрепи предложената от правителството минимална работна заплата от 660 евро заради съмнения около начина, по който е определен размерът ѝ. От формацията критикуват и липсата на прозрачност относно бюджетната рамка, изпратена от България до Европейската комисия.
Депутатът от ГЕРБ-СДС Илиана Жекова заяви, че партията има резерви към механизма за определяне на минималното възнаграждение още от приемането на промените в Кодекса на труда. Според нея остава неясно защо правителството е избрало точно 660 евро, при положение че горната граница по използвания механизъм е била 672 евро.
От ГЕРБ-СДС смятат, че автоматичното определяне на минималната заплата може да постави българския бизнес в неблагоприятна ситуация. Партията подкрепя премахването на досегашния подход, но не одобрява предложения от „Прогресивна България“ начин за определяне на размера.
Спорът между работодатели, синдикати и правителство се задълбочава
Жекова посочи, че предложенията на ГЕРБ-СДС не са били взети предвид по време на обсъжданията в парламентарните комисии и пленарната зала. По думите ѝ вече се забелязва напрежение около решението, след като един от синдикатите не е подкрепил определения размер на минималното възнаграждение.
Според нея липсата на съгласие между работодателите и синдикатите в рамките на социалния диалог оставя окончателното решение в ръцете на правителството. Жекова изрази опасение, че така размерът на минималната заплата може да бъде определен според интересите на управляващите.
Подобна позиция изрази и Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС. Тя заяви, че кабинетът не се е съобразил с предложенията на партията и разкритикува управляващите за начина, по който подхождат към темата.
Петкова коментира, че след като няма съгласие между социалните партньори, отговорността за крайното решение остава изцяло на правителството. Тя отправи и политически критики към управляващите, като постави под съмнение способността им да изпълнят заявените си намерения.
ГЕРБ-СДС пита как ще бъде ограничен бюджетният дефицит
Петкова отправи критики и за липсата на достатъчно информация относно бюджетната рамка, която България изпраща на Европейската комисия. Според нея Народното събрание и парламентарната комисия по бюджет и финанси е трябвало да бъдат запознати поне с основните параметри на документа.
Тя припомни, че страната е в процедура по свръхдефицит, и заяви, че очаква Европейската комисия да даде повече яснота за представените от правителството разчети.
По думите ѝ премиерът Румен Радев е обявил намерения за намаляване на дефицита, държавния дълг и публичните разходи, но не е уточнил с какви конкретни мерки и в какви размери ще бъдат постигнати тези цели.
Опасения за нови данъчни тежести върху бизнеса и домакинствата
Сред критиките на Петкова е и намерението за въвеждане на данък върху печалбата, което тя определя като риск за предприятията, които работят успешно и реализират положителни финансови резултати.
Представителят на ГЕРБ-СДС припомни, че управляващите са заявявали намерение да не увеличават съществуващите данъци и да не въвеждат нови. Според нея обсъжданите бюджетни мерки пораждат съмнения дали тези обещания ще бъдат спазени.
Петкова обърна внимание и на възможното повишаване на данъчните оценки на сградите, което би могло да доведе до по-висок данък върху недвижимите имоти.
Тя подчерта, че информацията за част от планираните промени е достигнала до обществеността основно чрез медиите, без да има достатъчно подробности за конкретните параметри и отражението им върху бизнеса и гражданите.
